Не е съвсем прилично. Даже никак
(на някое от женските кокества),
че те сънувам... после пиша стихове.
И ти ги пращам, без да знам къде си.
Тя нощем ги прелита от безумие
безкрайните ти липси. Разстоянията.
Достига те. Целува с топли устни.
Любов... По- силна и от двама ни.
Сънувам те. А всъщност те живея.
И светейки убивам отчаяния.
Разказвам приказки. Градя вселени
у себе си, докато те очаквам.
Отпивам слънце, докато сънувам.
Единство съм , когато те споделям.
Не ме събуждай, даже със целувка,
ако не си готов да ме живееш.