автор: Tiranozavar

Ще излиза. Прави го всеки петък. Всеки четвърти петък от месеца. Не ми говори. В тези петъци тя дори не идва при мен. Не желае да знаe, че стоя зад вратата. Тя обича да седи във фотьойла срещу мен. Но само събота. Не и в последната събота от месеца, когато се прибира привечер.

Тогава фотьойлът е празен. И аз обичам до го гледам. Приказвам с него. Понякога.

Зная, че ако изляза, ще намеря носна кърпичка, смачкана и оставена на нейния шкаф. Кърпичката мирише хубаво. На нейното червило и на ръцете й. Зная, че е оправяла ноктите си. Рязала е кожичките с онази ножица с острия връх. И сега тези малки парченца от нея са в салфетката. Тя бърза. Зная също и че се е порязала. Ако разгърна салфетката ще видя кръв. Забравила е и чашата от кафе. Прозрачна и пълна със сапунена вода. Кожичките омекват. Не е успяла да оформи маникюра с лявата ръка. Тя знае, че само аз мога да забележа. Той никога не би обърнал внимание на дясната й ръка. И на лявата. Аз зная как изглеждат нащърбените кожички. И когато са пресни, туко-що изрязани и когато изсъхнат. Забравила е да изхвърли и памука. С него сваля лака от ноктите. Напоен е с ацетон. Той разтваря лака. Обичам да ми мирише на ацетон. И събирам памуците. Тя не предполага, че ги събирам в кутия. Те изсъхват и стените на кутията поемат острата миризма. Мокрият памук от нейните нокти с нейния розов лак. Тя е внимателна. Лявата й ръка е уверена с четката, когато оцветява прозрачните нокти. Зная, че го прави пред огледалото. И с периферното зрение наблюдава профила си. Тя е красива. Но не желае да я наблюдавам. Петъците аз съм никой. Обича да пуска душа в банята предварително. Водата се сипе на едри и остри капки по пода час преди тя да застане под нея. Точно един час. Проверих времето по джобния си часовник. Махнах му капака в нейния пръв петък. На него пишеше, че часовникът е от нея. Пишеше - "Никога не закъснявай". Носех часовника със себе си. В панталона. И никога не съм закъснявал. Сега той отброява само този ден. Всеки месец. Всяка година. Престанах да я наблюдавам, защото искам да е щастлива. Тя е щастлива и когато застане под душа. Когато протяга ръка, за да провери гореща ли е водата. И когато кожата й почервенее. Обича да си вдига високо ръцете. Над главата. И да посреща капките с новите си пръсти, с розовите нокти, с китките. Нежна е под душа. Нежна към себе си. Гърдите й са настръхнали. Тя търси новите косъмчета около зърната. Отваря малкото чекмедже и търси пинсета. Той не обича нейните косъмчета. Аз ги разглеждам после. Твърди, черни и остри. Приличат на козина. Тя не обича да бърза. После на мястото на косъма се появява червена малка рана. Тя има гел за тяло. Окъпана в пара и изсушена, се маже с гела. Мирише на кокос и на краставица. След това тя е друга. Мократа й коса изглежда рядка. Самозабравя се. Масажира стъпалата си, китките. Не мисли за него. Не мисли и за мен. Тя самата не знае мислите си. Не ги чува. Понякога съм искал да разбера как би я видял той. Застанала пред огледалото и взряна в ъгъла на шкафа, докосваща пръстите на краката си. Дълго. Докато престане да усеща. Зная, че ще се стресне, ако вдигна шум. Бавно разгръщам вестника. Представям си, че краят му, там където се сгъват страниците, я докосва. И изведнъж тялото й се вмъква между редовете, измества снимките. Виждам я върху всяка страница, докато вади бельото. Тя обича вишневия цвят. И аз го обичам. Обичам и бельото й. Но не и в нейния петък. В тези нощи, взрян в мрака, мисля за него. За грубите му пръсти, които шарят по гърба й, за да откопчаят сутиена. За възбудата, с която се опитва да прокара пръсти под полата й. В тези нощи понякога плача. И гледам с пресъхнали очи тавана. Легнал. В нейното легло. Наблюдавам в мрака нейните вещи. Триъгълното огледало като лед. Столът, който е поел тежестта на бедрата й. Книгата, оставена отворена и бяла на нощния шкаф. Ако протегна ръка мога да усетя къде слага всяка вечер чашата с вода. Всяка вечер без петъците. Мисля за леглото, в което тя лежи сега. Мисля, че утре вечер тя дълго и изморено ще маха грима си. А после тайно от нея аз ще прибирам памуците. Ще ги душа, когато остана сам. Ще ги мачкам в дланите си, докато изсъхнат. И после ще гледам браздите по тях, сякаш са нейни. Тя има дълги пръсти, нежна китка. И мека длан, в която заспивам.

Обичам да слага ръка на бузата ми. Обичам да спя до нея. И нощем да се будя от миризмата й. От съня й. Да разглеждам чаршафите й. Да долепя лице във възглавницата и да обера от нея падналите косми. Зная, че когато тя умре, аз ще мога да я върна само с един такъв косъм. Като го усуча около палеца си. И си представя, че я галя. Докосвам мократа й коса, обирам с показалец капките.

След малко тя ще излезе. Обичам високите й токове. Тези, с който чука по паркета. Често проверявам дали са здрави. Глезените й се издължават.

Сега ще замирише. На неговия парфюм. Той й подарява парфюми и тя се облива с тях. Натиска спусъка върху гърдите си, под мишниците, под полата. Тя знае, че аз мразя парфюма му. Обичам да я гледам чиста.

Вестникът се мачка в пръстите ми. Те са почернели. Буквите са размазани. Тя винаги оставя бележка.

Ще се върна скоро. Зная, че ще се върне в събота. Зная, че ще е изморена. Зная, че ще седне на фотьойла. И гърдите й ще бъдат различни. Бедрата й също.

Аз ще съм тук. С вестника от събота.

Целият напоен с ацетон.