автор: ma_gi

*да са чите съвсем сирьозну

Ни знам дали сти ги видяли,
ма снощи минаха приз селу,
със знамина и със китари,
бая народ.В "Кратунску делу"
ни гу видях да й утразену,
чи рекух да ви кажа
/изпраям са сига наперену
и са пукланям важну/.
Та,юрналу са й стару,младу
ут Дунав ду Балкана,
ша кайш,чи дават им награда-
тъй пеят и са радват.
Ни знам за ко,чи дъш вали ги
и вятърът ги брули-
то ощи щели да пристигат-
и тъй,ду втори юни.
-За ко сти тръгнали-им викам-
към тоя Милин камък?
И щот съм проста,пак ги питам
ф тях нямат ли си камъни,
пък те ма гледат и са хилят,
ша кайш,чи съм плашилу.
Идно мумче с кавал засвири,
на мен ми стана милу
и бях гутова с тях да тръгна,
ку н беши пустъ кОпан!
Ама са спрях,а чи за мръднала
ша ма пумислят ут Ивропа...