автор: dara33

Живяло едно кученце със странното име Джафи. То обичало да тича сред зеленина и цветя, особено когато имало слънце, и нежен вятър в полето.
Джафи бил бяло кутренце с добро сърчице. И както всяко пале, обичало да тича и да джафка, да гони слънчевите зайчета и да души всичко пред себе си.
Джафи бил палавник, бял и красив, с пухкава къдръва козинка.
Един ден, когато слънцето греело особено топло и нежно над земята, Джафи тичал и джафкал доволно сред поле от бели маргаритки. Маргаритките били бели, крехки и нежни. Грациозно поклащали прекрасните си стебълца и танцували под вълшебните звуци на цигулката на щурчето. Джафи тичал и се радвал на слънчевия ден, и на уханието на зеленина и природа. Чувствал се особено щастлив. Пък и днес имал рожден ден. Ставал на пет месеца. Растял!
-Джафи, моля те поспри...
Кутренцето се ослушало. Нямало никой там пред него или около него.
-Кой ми говори? попитал Джафи.
-Ние белите маргаритки.
Джафи се навел към тях и поел уханието им с носленце.
-Вие сте прелестни бели цветя...Какво искате да ми кажете?
-Моля те, Джафи не бързай толкова много. С лапичките си изпомачка наши сестрички бели маргаритки.
Спрял се Джафи там насред полето. Слушал шепота на маргаритките.
-Аз не исках да ги мачкам...просто тичах...и не видях. Простете ми, моля ви бели маргаритки.
И заплакало кутренцето Джафи. За белите и изпомачкани маргаритки, които бил прегазил от бързане. Маргаритките му прошепнали:
-Джафи, виж чудо! Нашите сестрици повдигат главици, окъпани от искренните ти сълзички. Твойте сълзички са вълшебни, защото извират от сърцето.
Погледнал Джафи и чудо!
Маргаритките му кимали с главици, доволни и красиви, огряни от слънчевите лъчи.
-Джаф, джаф, джаф...
Залаяло бялото кученце щастливо. И вече внимавало къде тича и ходи, дори и в най топлите и горещи дни, дори и когато много му се палувало из полето.
Не искал Джафи маргаритките да смачка, или някое друго цвете. Маргаритките му изтънцували вълшебен танц под звуците на цигулката на щуреца. Това бил техният подарък за бялото кученце Джафи послучей рожденният му ден.
Джафи обикнал маргаритките. И те обикнали Джафи. И всеки път, когато отиде
там сред полето от маргаритки, той навежда главичка към тях и ги целува мислено. И те го целуват по палавото носленце и му подаряват най-нежното ухание на света. Уханието на маргаритки!

автор: Лили Спасова