автор: dara33

на кучето Дара - една обещана приказка

Тази приказка е за едно куче. Не за обикновенно както разбирате, а за куче- моряк. Дара се нарича, и пътува с кораби, и опознава чудни и далечни страни.
Всеки път, когато стъпи на палубата сърцето на Дара бие по-учестено. Това се дължи на щастието, което изпитва, защото и кучетата имат мечти.
Дара-кучето моряк се качило на един кораб. Чуден кораб. Красив, но много стар. Никой не вярвал, че този кораб ще оцелее, дори и в една буря. Този кораб бил стар, толкова стар, че дъските му пукали, още щом лапите на Дара стъпили върху него. Дара не се изплашила.
"Ще пътувам с този кораб, и ще опознавам страната" така си мислела тя.
И тръгнала на пътешствие с кораба стар и скрибуцащ.
Капитана на кораба бил строг и суров. Бял мечо в униформа. Капитан Мечок-така се наричал. Моряците били много, а Дара била единствената морячка на кораба. Всички я гледали недоверчиво.
-Дара, ти защо стана моряк?
попитал капитана.
-Защото обичам да пътувам. Обичам и корабите. Това е моят живот.
Капитан Мечо се усмихнал. Обичал моряци, които си обичат работата.
Пътували на стария кораб. Вълните го полюшвали, и изведнъж светкавица процепила небесата. Корабът се разлюлял заплашително. Другите моряци се изплашили. Та кой не се страхува от бури, но Дара се затичала по палубата.
Изпълнявала заповедите на капитана, без страх или колебание в кучешката си душа. Корабът се наклонил на една страна. Всички изтръпнали от ужас.
-Сега ще се удавим.
Казал един от уплашените моряци.
-Ще се удавим, ако се страхувате. Бързо нека работим задружно, и не позволим на кораба да потъне.
Така казала Дара- морячката от стария кораб.
И всички я послушали. Вслушвали се в мъдрите наставления на Капитана, и се гордеели, че са заедно с Дара на този кораб. Бурята утихнала, така внезапно, както се била появила. Небето станало бистро и чисто. Слънцето блеснало над света с целия си блясък и красота. В душите на моряците дошло облекчението. Били победили бурята с общи усилия. Капитан Мечо излезнал на палубата и казал:
-Благодаря на кучето Дара, че не се изплаши от бурята, а даде пример на всички.
От тогава никой не гледал странно Дара-кучето морячка. Те я приели в сърцата си. Дара предала обичта си, и в техните сърца. Даже старият кораб обичал Дара, нищо, че бил овехтял. Гордо развявал платната си, защото на него пътували все герои, но най-вече кучето Дара със смело сърце!


автор: Лили Спасова