С пръсти от вятър разлиствам те дъхава,
Нежна погалва те моят сонет,
Огледана роза, моя възлюбена,
Кротко в стиха си се гуша във теб.
Светлината по тебе, разлята от пяната,
Къпи ме нежно в прозирни вълни,
Разливат се нежно ръцете ти в моите,
Галя се нежно във твойте очи.
Смъртна направена с думи проблеснали,
Толкова истинска –
Блестящ...
Уви,
Извън сонетите на Гордън Байрон,
Как да възкръсне твоят мъртъв поет.