автор: sradev

Тръгваш уж отникъде.
Подминаваш със запушени очи Магарешкото дърво. По него са накацали славеите на полето и могат да те омаят с песните си.

Завиваш покрай Холандската ливада. Всяко цвете е прекрасно, а всичките са еднакви. Като парад на Кандидат-Пепеляшки.

Реката на Работата е широка и буйна. Ни да я изгребеш, ни да я преплуваш. Мостът "Вуйчо Владика" е много далеч. Гребваш две шепи за подсилване. Пиеш на малки глътки за отмора. Намираш мястото с 5те скали. С лъвски скокове прескачаш по скалите на другия бряг. Не се оглеждаш назад, защото реката ще те повлече.

Тръгваш нагоре, по скалите на облаците. Внимаваш храстите на грижите да не те одерат. Невъзможно е да останеш без драскотини - избираш по-едрите храсти и се опитваш да минеш между капките, т.е. шиповете.

Не бързаш, никой не те гони. Не се зазяпваш по фантомите на облаците. Търсиш Цветето.

Не можеш да познаеш кога и къде ще цъфне. Очакването води краката ти. Пазиш си дъха за срещата.

Внезапно, за един миг само, Цветето разцъфтява в пълната си сила. Поемаш дълбоко аромата му.

После три месеца всяка твоя въздишка ти носи радост.

Бялисток, Април 2007
първа версия
ниво 2
Славян