автор: Slon-Madrigal

Една сутрин императрица Ам-Дуат гледала през прозореца и си мислела: " А как ще познаят хората, че е дошла пролетта? Няма цветя. Вятърът не носи мириса на цъфнали дървета, насекомите са замрели в пашкулите си, тъй като няма над какво да се трудят..."
Тогава императрицата направила от тънка хартия и летвички хвърчила и към всяка завързала торбичка със семенца. Пуснала хвърчилата, а те се понесли по западния вятър, обикаляли света и разнасяли радостта от настъпващата пролет.

Красотата на добрите намерения

Веднъж гълъбицата си нямала работа и се присмяла на лястовицата:
- Ех, шията ти не е тънка и красива като моята, приятелко, нито пък перата ти - блестящи като моите... Хората не те харесват заради красотата ти, ами ценят трудолюбието ти.
Натъжила се лястовицата. Отишла при езерото, за да се огледа и да се наплаче, ала видяла, че мълка цветна пъпка се бори да излезе на повърхността на водата. Подхванала лястовицата с клюн крехкото стъбълце, дърпала, мъчила се и накрая го извадила над водата. Мигом неугледната пъпка се разтворила и в цялото си великолепие се показал прекрасен лотосов цвят.
Цветето протегнало листчетата си към лястовицата и й прошепнало:
- Благодаря ти, лястовичке! Ако не беше твоята добрина, моят цвят никога нямаше да бъде толкова красив! ...


Дървото на желанията

Веднъж при императрицата дошли селяни и й казали
- Господарке, боговете ни наказаха тази година година със слаба реколта и си спомнихме, че нашите предци са имали място до домовете си, където са оставяли таблици с написани върху тях молитви и желания към боговете, с които да ги омилостивят и да предизвикат съчуствието им. Бихме искали да пишем и ние желанията си върху таблички и да ги окачваме върху едно голямо дърво до селото, дано силите се смилят над нас.
Императрицата им позволила да сторят, каквото били наумили и след няколко години отишла в селото, за да види какво са направили селяните. Когато наближила селото видяла отдалеч голямото дърво с окачените върху него таблички с желания, ала върхът на дървото бил пречупен от мълния и то било изоставено.
Щом разбрали, че е дошла императрицата селяните заприиждали към носилката й и се заоплаквали:
- Ех, господарке, боговете не бяха милостиви към нас! При една голяма буря мълния порази дървото на желанията... Уви, голямото ни нещастие ще продължи...
А императрицата ги попитала:
- А порази ли тогава бурята вашите домове и нивите ви?
Селяните й отвърнали, че нито един дом и нито една нива не били поразени.
Тогава императрицата се намръщила и им казала така:
- Ех и вие, неверници! Вие сами не сте повярвали в онова, което сте написали в табличките си, повярвало е дървото и от съчуствие към вас и от милост е предпочело да бъде ударено от мълнията, отколкото да не може да вижда повече желанията ви...
Селяните се умълчали и с наведени глави се разотишли по домовете си.



Най-ценното


Веднъж императорът лежал тежко болен в постелята си. За да се разсее, повикал при себе си своите съветници и мъдреци и ги попитал:
- Приятели мои, как мислите - кое е най-ценното нещо за живите твари?
- Материалното благополучие, господарю - отговорил един от мъдреците - всеки се нуждае от храна и вода, за да съществува!
- А щастието? - попитал втори - Защо забравихте щастието? Радостта на духа от съществуванието - без това съвсем не можем...
Изслушал ги императорът и наредил на слугите да разтворят широко прозорците на покоите му.
- Не сте съвсем прави, приятели мои. Единственото, за което жадувах, беше светлина - казал той и добавил - уви, без нея и благополучието, и щастието нямаше да съществуват, защото нямаше да има кой да ни ги посочи...


Жената, която приела Бог в къщата си

Имало някога една много бедна жена, чиито съпруг починал заради някаква злополука на полето. Жената останала съвсем сама и единственото, което имала на света била една крава.
Не след дълго хората започнали да говорят ,че била полудяла, тъй като прибрала в скромната си колиба кравата и се грижела за нея като за свое дете.
Съседите на жената много я обичали заради добрата й душа и решили да потърсят съвет от мъдър човек, който живеел в съседното село. Попитали го:
- Защо тази жена цени повече от нас това няма и глупаво животно? Ние бяхме до нея, когато изгуби мъжа си и когато остана сама, благодарени на нас не е умряла от глад, а ето сега хората говорят, и то с право, че е полудяла, това не е истина, ала ние не знаем какво да правим.
Изслушал ги мъдрецът и им отговорил така:
- Неведоми са пътищата на човешкото сърце , приятели мои. Оставете кравата на жената, защото приемайки я, тя е приела Бог в къщата си и не е допуснала душата й да загрубее от мъка.





***
Скръбта и болката са изпитание за човешката душа и те ни приближават към боговете.
Но защо, мои богове, след изпитанието остава тази тъга?...