автор: dara33

Сред морета и океани, там на края на света, когато се ражда един нов свят далече, далече от хората на чуден остров живеела една принцеса.
Красива, почти прозрачна. Бяла и нежна, макар че имало много слънце.
Там на острова имало много красиви гори, зелени и дълбоки, цветя с вълшебни сили, които говорели и разбирали езика на хората, та дори и на принцесите.
Принцесата със стъкленото сърчице живеела скрита от хорски очи, защото навън било страшно.
-Ами ако излезе и сърцето и не издържи?
Тревожел се царя, нейният баща.
-Възможно е да се разчупи на хиляди парченца. Нека стои затворена тук скрита от всеки поглед или полъх на вятъра.
Така казвала царицата.
Техните приближени се съгласявали, и изпълнявали заповедите им, защото царят и царицата имали право. Те искали да опазят принцесата със стъкленото сърчице. Кристалия така се казвала принцесата стояла заключена зад дверите, и непрестанно въздишала от мъка. Гледала през прозореца с решетки, сякаш затворница и мечтаела да се превърне в птица, или в пеперуда, но да избяга от заключената стая.
"Какво от това, че сърцето ми стъклено, искам да видя всичко, пък да става каквото ще!" така си мислела Кристалия, но дори мислите си нямало с кой сподели.
-Кристалия, добре ли си?
Питали слугите от зад вратата.
-Да.
Отговаряла с нежен глас принцесата.
През един отвор и подавали храната. Тя поемала златния поднос и казвала:
-Благодаря, може ли да...
-Нищо не може! Заповед на царя и царицата.
После слугите бързо се изнизвали един подир друг, защото чувствали жал към момичето, и страх от царя и царицата.
Един ден Кристалия протегнала ръчички през прозореца. И изведнъж там на бялата и длан кацнала чудна пеперуда.
-Защо стоиш тук? попитала пеперудката.
-Имам стъклено сърце. Така ме пазят. А така ми се иска да изляза навън сред цветя и гори, пеперуди и птици.
-Кристалия, само не плачи. Ще попитам вълшебните цветя, има ли начин да ти се помогне.
И пеперудата отлетяла. Зачакала Кристалия завръщането на говорещата пеперуда. Минало време. Много време. Толкова много, че принцесата порастнала красива и ослепителна, далече от хорски очи.
Един ден най-неочаквано пеперудата се завърнала. Кацнала на решетката и извикала:
-Кристалия? Спиш ли?
Тя отворила очи. Чула гласът на пеперудата.
-Пеперудке ти се върна. Благодаря ти.
-Попитах вълшебните цветя. И те ми казах, че може да се случи чудо, ако някой те обикне без страх, че може стъкленото ти сърчице да се спука.
-Но, къде да срещна някой, който да ме обича?
-Аз те обичам Кристалия!
Така казала пеперудката. Нищо, че имаш сърце от стъкло. Ти си крехка и ранима, но аз те обичам. Прекосих цялата наша земя, за да открия вълшебните говорещи цветя, а то отговора е бил в сърцето ми. Аз кацнах при теб запленена от красотата ти.
Кристалия слушала нежните думи на пеперудата. Усетила се щастлива. За първи път в живота си, от както стояла заключена там в стаята познала усещането на щастие и любов.
-Пеперудке вземи ме при себе си, моля те...
Протегнала нежните си ръце Кристалия към нея.
И станало чуда на чудесата. Пеперудата- принца на пеперудите се преобразил от желание да направи Кристалия щастлива. Приел човешки образ, и се показал на света с пълната си красота и блясък.
Тя занемяла от изненада и щастие.
-Искам да бъдеш кралицата на моето царство, красива Кристалия.
-О, Принце за мен ще бъде чест.
После навела пърхащите си мигли надолу, сякаш пеперуди...
В това време в двореца настъпило оживление. Нещо ставало в покоите на принцесата Кристалия.
Царят и царицата отворили врата и останали, като вцепенени.
Прекрасната Кристалия не била сама, а с чуден и млад принц до себе си.
-Дойдох за дъщеря Ви, искам да бъде моя кралица.
-Но, тя има стъклено сърце, ами ако не издържи на толкова обич и се пръсне?
попитала загрижено нейната майка.
Царят мълчал. Той просто бил занемял от учудване.
-Царице, Кристалия може да обича, а едно стъклено сърце не е способно да даде обич. Тя мечтае за щастие, свобода и пътешествия сред далечни земи...
Нима едно стъклено сърчице може да побере толкова много неща в себе си?
Така попитал пеперудения принц.
-Той е прав! Ние грубо сгрешихме с дъщеря си. Нейното стъклено сърчице е най- необикновеннот сърчице на земята. Нека дадем свобода и щастие на нашето момиче.
Така казал Царят.
И Кристалия и Пеперудения принц поели на път. Обичали се, и били щастливи, въпреки умората понякога. Сърцата им се обичали, и това направило най-голямото чудо на света. От принцеса със стъклено сърце, Кристалия станала обикновенна принцеса, но със сърце преливащо от обич и щастие.
Сега те двамата пътуват сред вълшебни гори и говорещи цветя, почиват под сенките на отрупани в цветове дървета и се обичат, без да изпитват страх.

Кристалия и Пеперуденя принц били щастливи до края на дните си.
Сигурно сега някой ще попита,но кой управлява пеперуденото царство?
Успокойте се! Има кой, те пеперудите са щастливи за щастието на своя принц, защото бил добър и искрен.
-Нека лети с крилете на обичта.
Така казват те- пеперудите!
И отлитат надалече, надалече...защото и те като Кристалия и Пеперудения принц не обичат да седят дълго на едно място.
Кристалия и Принца ценели всеки миг, защото щастието е миг във всеки един живот, било то, и в приказка с принцеса със стъклено сърчице и пеперуден принц.
Сега заспивайте докоснати от полъха на нежен вятър и звездни мечти, или от полета на две сърца в царството на обичта.
Лека нощ!


         автор: Лили Спасова