автор: go4o

До Крушуна и обратно

Това „произведение” е писано в екстремни условия – поляни, влакове и автобуси. Всички събития и лица са реални. За наше (и ваше) съжаление. Освен това започва отникъде (демек – от средата на пътуването), но то и аз съм за никъде, както би казал Кофата. И така...

Седяхме и пиехме бира. Вече имах снимка с чалга певица и бях горд. Другите поспиваха, докато аз лочех бира. Пиша много грозно и едвам си разчитам, какво остава за останалите. Минават коли разни. Разнобразни. Всъщност еднообразни. Слушам House of pain и си мисля: „Мамка му, добра група”. Обаче нещо ме притеснява. Винаги ме е притеснявало. Не мога да отида с кеф някъде и да пия бира до забрава, все нещо ще ме тревожи. Този път не беше изключение. Естествено, тормозех се за глупости – защо не влязох на хорото в селото, дали онова момиче ме харесва и подобни. Продължих да пиша глупости, докато един тип профуча с колело. Бахти кефа, да фърчиш с две гуми по пътя, докато коли и пешеходци се чудят какво става.
Седях си благичко така и си пърдях. В този миг нещо яко видях. Е, не, излъгах, за да има рима. Извинявам се. И така.
Беше спокоен слънчев следобед и ние висяхме на една поляна. Минаваха хора. Момче и момиче даже поспряха. Момичето беше хубаво. Дъвчеше дъвка и сякаш ме гледаше. После двамата тръгнаха. Ние слушахме „2-та цедка” на Ъпсурт. Голям кеф. Слушайте:
Едно куче дойде. Обикаля. Митака го гали.
Все пак най-добрият ар ен би изпълнител спи. Трябва да го вдигнем. Вдигаме шум, докато играем хек и той се поразмърдва. Подаваме му хека, а той го изглежда странно. Все още не е отпил от Загорката, която му донесох. Неподвижен е като книга. „Дървото на еничаря”, демек. Ама това е дървото на Кофата.
Някакви хора викат долу, а Ъпсурт разтварят крака с Бейлис. Странно е, и глупаво. Лежерно ли ви е? И на нас.
Тук нищо не се случва, освен като пръдне някой. Дори и това не се усеща, защото всеки си мълчи. Кофата пак подремва.
Бах мааму, всичко е зле, ама кое е всичко. Дори този шибан знак „всичко” (онзи като пресечена буква V- б.а.) е шибан. Но се използва за краткост. И аз щях да съм кратък, ама нещо не стана. Деба тоя тефтер. Удобен и неопикан.
Почивка...
Хората са смотани. Викат нещо. Те винаги са викали. Искат непременно да изразят своя глас. Който понякога е на педераст. Но те желаят, копнеят да го изкажат, все едно това е най-важното нещо на света. От хората по-противно и тъпо май няма. Добре, че ние не сме баш хора, а сме за затвора, хаха. Спи ми се вече... Пауза.
Всички са мъртви, но мърдат. Няма ми капачето на mp-3 плейъра. Ядосан съм и си го изкарвам на другите. Тук има даже хек, но не му е сега времето. Митко взе тарамбуката. Другите се размърдаха. Аз съм още ядосан заради капачката на плейъра.
„Аре да пробваме да ядем и да се ебем” – каза събудилата се Кофа.
Кофата облече пуловера.



Лирична пауза. Следва страницата на останалите от групата:

Митко

Това е моята страничка. Малко му трябва на човек, за да е щастлив.

Тук съм
Вдигнах камък
опепелих пръстите си
Намерих водопади –
остатъци от Ниагара –
По-тихи от хората,
съзвучни с живота.
Щурчов концерт по
залез слънце в
Крушуна.

30.04.2007

Ники

Крушуна – порталът
към паралелни светове

Чуваха се гласове от
измеренията на съществата
Едни служеха на кръста
други на Шамбала, но
всички бяха чеда
на незримото.

Владо (Кофата)

Гоча вика: „напиши каквото ти е на душата”. Ама аз нямам душа. Аз съм сатаната!

Продължение

Всеки вика нещо, всеки крещи, а всичко в мене ври! Ще стане лудница, знам, кой ли е преебан? Огънят ще тръгне и ще полудеем, защо ли не се смеем?!
Митко е Монк? Подрежда огъня лунатично, но няма фобии.
А луната спи...
Някакво дете вика: „А защо?” Не спира, говедото. Бирата свършва, луната се вижда между дърветата.
Възникна въпросът: щурците стържат ли? Или са механици на човешката душа?
Владо възражда в мен кефа от слушането на хип-хоп. Бях забравил какво е. Деба тоя пънк! Хип-хопът е благичък и влиза леко като бира. Успокоява.



ІІ ден

Още не сме претърпели корабокрушение, едва на първата бира сме. Кофата ме обвини...
Бързаме!
Хванахме автобуса за Летница. Отзад сме, както обикновено. Друса.
Сега сме на гарата в Летница. Екипажът намаля с Митко, който скочи през борда да стопира.
„Маже” ли пише в кенефа, чуди се Кофата. В автобуса обсъдихме сутрешното разбуждане на птичките и тревичките на Крушунските поляни. Беше такава какафония, все едно всяка малка гадинка е решила да покрещи за събуждане – то не бяха птички, насекоми и т. н. същества.
Забравих да спомена и банята. Тя беше изоставена и приличаше на леговище на сериен убиец, или на декор от филма SAW. Кофата хич не хареса този филм, за Ники не знам.
Странен човек с колело мина покрай нас. Сега ще слушаме „Музика във вените”. Чакаме.
Времето сякаш е спряло.
Кофата си фрасна кофата в един парапет. Ние се хилим, а него го боли, боли, ебаси, направо искри му излязоха от очите.
Като цяло екипажът е читав, като не броим Митко, от когото остана само химикалката му. Чакаме.
Взех бира. На гарата се появиха и други хора. Слушаме Eazy-E. Спокойствие. Размазвация.
Легнах и затворих очи. Сякаш цялата гара (то си е така де) ехти от хип-хопа. В същото време ти идва някак далечно. Владо легна на друго място и падна.
Вече сме във влака!
Зациклих.
Дойдоха хора ва нашето купе, но след една-две минути напуснаха. Чудя се дали заради музиката, или заради нас. Кофата спи на четири седалки.
Прозорецът не се отваряше и Владо го върза с връзката на кубинката си. Понякога си мисля, че Владо е лошо копие на Мавърик от сериала, който майстореше от нищо нещо. Кофата, общо взето, майстори от нищо пак нищо. Но пък върши работа, да му се признае.
Страх ме е да си събуя кецонете. От три дни съм със същите чорапи. Някои неща по-добре да си останат неразбрани. А който е неразбран, обикновено е преебан.
Нова гара. Да видим ще дойдат ли нови хора и колко ще издържат.
Бирата е топла, а Кофата хърка. Спи сякаш с отворени очи, като сомати – състояние, постигано от древните потомци на Атлантида и тибетците, както ме информира Ники.
Чудя се, ако някой би поставил бомба във влака, дали ще я сложи в нашето купе, като най-неприветливо. Точно над главата ми има една торба от неизвестен произход, която едни хора не си взеха... Ако гръмнем, ние тримцата първи ще заминем. От друга страна, кой би взривил този мизерен влак? То ние сме си за взривяване, ама няма смисъл целия влак.
Странно, но при нас дойдоха майки с три деца. Не се уплашиха. Напротив, настаниха се като на тяхна територия, а на нас ни беше малко куцо. Поне на мен, де.
Кенефът го бяха запречили едни пещерняци с багажите си. Бяха яки хора, жалко, че вече нямаше място при нас. Всичко живо ги псуваше, защото са с много багаж и пречели. Жените в нашето купе също ги натириха. Зле!
Чувствам се преебан. Трябваше да сме в купе с пещерняците, а сме с майките. Друго си е да срещнеш твои хора, за затвора, ама какво да се прави.
Дойде време и за Смотан МС. Скоро стигаме и всичко ще свърши.
Беше ми приятно.
Да го духате и вие.