Скрило се е слънцето,
а къде – не знам.
Може би зад облаците на тъгата
потулен е прекрасният му лик.
Скрило се е слънцето
и не огрява мрачната земя.
Претръпнала за неговите ласки,
тя жадно чака някой слънчев лъч
да я затопли.