автор: huliterka

Силска хубъвица съм,
мумъкът ми убеща,
да съ видим приз нущта.
Щото, вика, моме,
да не разберът у доме.
И ръзбръхма са -
въф десит приз нущта,
гуре - на чирешата.
Аз гу чъкъм,
мъ гу нема,
викъм си
Къде се дена!?
Нема гу и дусега,
висъ си гуре на чирешата.
А, мъ сетих се
че другъ е чирешата усетих се-
щот ниъ съ разбрахме
мъ че многу са чирешите
май не видяхме.
Ми ту на тъз, увущната гръдина,
имъ тулкувъ чиреши - над стутина.
Накрая аз не гу видех,
нъбързу приз рикътъ аз пуех.
И легнъх си, и чък сига,
си сетих - ми ту май всичку беши на шига.