Одеждата на тялото тъй е променлива
ту римска тога, ту вретище го покрива.
Отслабва тялото от хиляди премени
и кости кожата набождат неми.
А времето,палач е неподвластен,
съдник,набюдател безпричастен.
Венец от тръни за човека свива
и славата с увехнали цветя завива.
Но винаги под тежестта на необята
човешката душа се гърчи и се мята.
И в хижата си оребрена
сърцето голо сбира цялата Вселена.