автор: osi4kata

Животът ми е маскарад,
облечена съм като пешка,
не мога да вървя назад.
Понякога е много тежко,
усещам се като в капан -
особи важни все край мене...
В меллето може фриц пиян
душичката да ми отнеме.
Страхът ме води все напред,
промъквам се между конете.
Със малко повечко късмет
ще стигна до към върховете.
Полека стъпвам настрани,
невинно прекатурвам топа,
спря дулото му да гърми...
Със зъби стискам си живота.
По някакъв незнаен шанс
един несредник като мене
изпада в шоков дисбаланс
и неговото място вземам.
О, Боже, няма път напред...
Побивам колене и плача.
Проклинам този миг проклет
и чакам.. чакам за палача.
Ала не щеш ли, в този миг
часовниците просто спират
и просълзен от чест войник
прошепва "Тук не се умира..."
Нахлузва ми един корсет
и няколко огромни фусти,
корона с диамант отпред
и ме намята гордо с плюша...
"Кралице, - казва - отсега
ще повеляваш ветровете,
за теб със гордост ще умра!
Войници, яхвайте конете!
Пехота, тръгвайте! Вперьод!
За мъртвите ни генерали!
Да браним краския живот!
Да продължим със карнавала!"...

Животът ми е маскарад...
Ох, малко стяга ми корсета...
Кой беше казал, че тежат
короните? Не вярвайте, момчета....:)))