автор: lisiza

Различията ни във времето
засядат в гърлото с острите ръбове
на съмнение
тъмна сянка се прокрадва
зад компромиса
изхвърлен компас потънал в пясъка
на лъжовна вълна пристигнала
да измие вината, балансирана
изгубена безвъзвратно
зад оградите на безсилни думи
изречени, неразбрани
разпиляни по брега
на истината към грозни забежки
на обич преглътнала
всичките си ученически грешки
задраскани в тетрадки
непроверени, без оценки
на глупостта в домашното безумие
да страда, изрекла на глас -
живеем заедно,
а самотата тежи
достигнала трона на покаяние
надигнало поглед
скриван зад злите усмивки на дни
с признание -
живеем заедно,
но сами.