автор: kauboec

/тук ще бъдат разгледани някои от относително новите явления наложили се в настоящето/

Кратки размишления върху битието
(на младите хора)

/тук ще бъдат разгледани някои от относително новите явления наложили се в настоящето/

1.Кафенетата.
1.1. Лаикът
Посещаването на кафенета (обикновено се отбелязва с израза “пия кафе”) е една модерна еманация на съвременната безидейност по отношение на възможностите за прекарване на свободното време. Това явление постепенно е заело твърда и трайна част от културата на младите хора. Ленноста на физиката отстъпва място на вербалния контакт, който обаче не е опосредстван от никакви междинни етапи на комуникативност, а е изведен на едно ниско ниво на общуване съсредоточено върху епизодични споменавания на отделни хора забелязани в дребножитийната им битност, т.е. най-просто “клюкарене”. Тревожно рядко могат да бъдат чути разговори в по-умствено здравословна насока като изкуство, духовни ценности или литература например. Кафенетата бързо се превръщат от елементарни говорилни, лишени от професионални профили (каквито преди имаше - “кафенето на писателите”, “кафенето на актьорите” и т.н.) в генератори на младежкия регрес.
1.2. Заключението на психолозите.
Според тях разрастването на явлението “отивам на кафе” е белег на растяща потребност от общуване. Тя е продиктувана от заличения ритуал – чета книга, разхождам куче, отивам на цигулка. Останалата празна ниша от лесно обособими дейности се запълва в една обща маса на нескончаемо гледане на телевизия. А екрана насажда схващането, че навсякъде по света хората са интерактивни в своята спобност да се срещат с други хора, да разменят думи и мисли, да обсъждат и т.н.. Възприетият модел след това неусетно се възпроизвежда. Тук обаче съществува конфликт – младият човек си казва “аз имам нужда да се срещам интензивно с връстниците си”, но не поради някаква осъзната нужда от размяна на информация (мобилните телефони и интернета на практика обезмислят такава мотивация за “отиване на кафе”), а просто от общата нагласа, че това е приятно и естествено. Заедно с това срещите между връстниците не се организират в домашна среда - гостуване с разменено домакинство - а се осъществяват на неутрална територия - кафенето. Това трябва да покаже, че нарастналата нужда от интензивни срещи не пораждат близост, защото срещите са изнесени извън дома. И обратно, когато алтернативно не каниш приятели у дома ти не позволяваш на родителите си/семейство си да познават обкръжението ти (или пък познаването е твърде повърхностно). Те своебразно “бягат” от свещенната близост на семейството, за да се опитат да създадат друга, псевдоблизост с приятели (разбира се, втората е възможна, но кафенето е илюзорен топос за постижимостта му). Заедно с това младежът, който “по цял ден е по кафетата” дори и чисто времево погледнато нарушава иначе обичайната връзка родител – дете. Към всичко това вземете факта, че човек излиза навън, за да се откъсне от битовизма, а в същото време отива на кафе, където отново някъде по стените стои телевизор.
2. Компютрите.
2.1. Лаикът
Свръх потребимостта на компютрите е най-ярко забележима при юношите и децата. Ако можем да твърдим, макар и неуверено, че животът на по-големите е неразривно свързан с умната машина, то за децата е напълно недопустимо. Дребните зарибявки в компютърните зали откъм разни три-де шутъри добавят агресия и батално мислене у подрастващите, че повечето от нещата в реалния живот се постигат с методите на силовата убедителност. Тук отново физическата активност коленичи пред пасивното съзерцаване в монитора. Връзката човек – машина в директен визулен контакт е изключително нова за човека като еволюиращо същество. За няколко хиляди години разумна история човекът едва от петдесетина години започва да се вглежда в телевизора, а след това и в компютъра. Последният успешно предствалява мощен носител на разнообразна информация, но с това непобедимо ни откъсва от живия свят. Компютъра може да се разглежда като продължение на етапа започнат от телевизора, но той същевременно затваря цикъла и вероятно ще се самоизяде в един бъдещ етап - няма да може да предложи еквивалетно растящ следващ заместител. Обърнете внимание, че в последното десетилетие умната машина се усъвършенства с такава висока скорост, че няма насищаемост върху отделните му подобрени модели. Практически не е възможно да притежаваш най-доброто от света на техниката, тъй като, образно казано, във времето, в което го купиш от магазина до момента, в който го отнесеш у дома в някой завод по света вече е произведено нещо още по-добро. Техническата еволюция е скокообразна. За съжаление или не човешкият ум в своето израстване не може да се подобрява с адекватна на компютрите скорост и в един бъдещ момент те ще се окажат самотни спринтьори. В този момент ще настъпи отричането от компютъра. Човекът в своята природа, изведен от заобикалящата го техническа атмосфера, е социално същество и това естествено ще провокира нуждата да се върне емоционално в някаква предходна форма на битийност, предлагаща повече социални контакти. Ето тук можем да предположим, че популярността на кафенетата се дължи на противовесното им състояние спрямо компютрите – за разлика от тях те са белези на живия свят, макар и доста ограничено. Затова аз твърдейки, че в същността на компютъра е закодирано неговото неизбежно противоречие, допускам че човекът в хода си напред ще се насити на компанията на умната машина и ще я освободи от ежедневието си, разбира се не и от професионалните си ангажименти.
2.2. Психологът
Компютърът се явява средство за скъсяване на междинните етапи за получаване на информация, а също така и за извършване паралелно на някои относително независими дейности. Ритуалът – отиване до библиотеката, където мудно и затормозяващо да търсиш информация – е демодиран. Светът ни принуждава да бъдем бързи и резултатни. Машината ни помага в това да бъдем бързи, облекчава някои механични дейности, а покрай това ние го обличаме и в ролята на приятел – чрез него слушаме музика, гледаме филми, разговаряме с хора от цял свят, запознаваме се със съмишленици (вече са факт сватби чрез интернет запознанства). Той е събирателен образ на много единици, с които да направим ежедневието си по-лесно и приятно. Компютърът е статичен уред, който обаче предизвиква симпатиите ни и провокира привързаност като към нещо, което неоценимо ни помага. Тук не става въпрос за някаква емоционална връзка, а по-скоро за изграждане у човека на една потребимост като към някакво лекарство. Зад всичко това стои вероятността машината, облекчавайки ни да отнема част от способностите ни за творческо мислене, така или иначе той вече върши голяма част от нашата работа, а друга я улеснява. Компютърът не е провокация, той в повечето случаи (говорим за работното му използване) е готов набор от решения. Извън подадените от него предложения ние рядко търсим други. Постепенно и все по-засилващо машината приспива творческата ни енергия и ни приучва също като него да мислим машинално. Този път обаче е продиктуван от темповете на развиващия се свят, не от някакъв биологично следващ етап на човешкото развитие.
3. Безбрачието (съжителство без брак)
3.1. Лаикът (по-популярно название сред народа -“аберко”)
Безбрачието е феноменален отказ на човека от неговата хилядолетна принадлежност към най-компактната и устойчива социална група – семейството. Това явление е продиктувано от модерното течение за свободно съжителство. Въпросите за свободата във всичките й проявления са особено актуални след края на световните войни и от тук остана нестихващото желание на личността за необвързаност във всичко. Това явление е характерно по-скоро за запада и почти не е засегнало източните нации. Те останаха покорни последователи на традиционните си цености, докато в страните от стария континент настъпваше преосмисляне на всички ценности. Човекът се настрои за консуматорско съществуване и остави назад във времето мисията за изграждане на семейство, респективно оставяне на поколение. Европейците повярваха в своята самодостатъчност и потърсиха укритие за тази заблуда в образование проточващо се през целия живот и стремеж за високо кариерно развитие. Подсилващо явлението безбрачие е и факторът еманципация. Възможността на жените да се изравнят във всяко отношение (изключение прави спорта) с мъжете е и възможност да се реваншират за хилятното им второ място. Феминистки организации популяризират идеята, че жената трябва да изостави доскорошната си роля на “въртокъщница” и “детероден апарат”. Дайте им малко власт на тези организации (биологията вече напредна невероятно) и вече мъжете ще раждат. До момента, в който жените могат да израстват професионално те ще са поблазнени от тази възможност и устойчивостта на семейство, ако евентуално е създадено такова, ще страда. Съжителството без брак дава именно тая свобода на жената да бъде в тази роля, която иска. Мъжете от своя страна са съгласни на тази форма защото: ергенският живот си е ергенски живот ( мотивацията е “Не съм подписал”), са видяли различни негативи на семейния живот докато са живяли при родителите си и защото накрая извличат всички блага на семейния живот и в същото време са “предпазени” от отговорностите на женения мъж.
3.2. Психологът ( в случая човек с нож и сирене)
Отказът от брак носи по-скоро символни значения, отколкото някакви нови практически последици. Както много от нещата, които постоянно се променят така и семейството беше логично в някакъв неопределен момент да претърпи трансформации. Безбрачието всъщност е експериментална форма – страните изчакват времето да покаже дали са съвместими за живот заедно, като в този “празен” диапазон те вече произвеждат семейство. Във външната среда се проявяват символите характерни за основната клетка на обществото. Експерименталният период завършва с брак, смърт на някоя от страните или раздяла, а биологичното време на бракът – с развод или смърт на някоя от страните. Т.е. това, което в единия вариант е развод, в другия е раздяла. Нека направим обаче един материалистичен поглед и върху това. При развод придобитото по време на брака се разделя поравно между съпрузите. При смърт на една от страните при безбрачие преживялата я страна също ще е наследник, такива са тенденциите в европейските законодателства. Това евентуално ще се извършва и при раздялата (аналог на развода), но едва ли в същото съотношение. С една дума законодателят не вижда механизъм да се противопостави на това явление и затова го облича в някакви логични законови рамки. В същото време израства поколение, което не изразява някаква морална укоримост към съжителството без брак. Напротив то го подкрепя, а противопоставителните функции на поколението, което твърдо не одобрява такъв тип поведение вече нямат тази тежест в модерното общество. Всъщност безбрачието е едно от проявленията на ерозиращия традиционализъм в обществото ни. Този процес набира скорост с утвърждаването на принципите на демокрацията (“твоята възможност да избираш е във всичко”) и ние без съмнение ще станем свидетели на прогресивно бягство от традициите. Част от това ще стане безшумно, тъй като много от традициите вече не са известни на младата смяна.