автор: petkraski

Тринайсет епиграми
МОДЕРНИСТИ

Задрямах насред редовете.
Сънят ми – кошмарен!
Пегаси, Пегаси в полето...
И рев на магаре.

*

ПОСТМОДЕРНИСТИ

С поезията здраво се кодошихте.
С поезията и ще се прочуете.
Когато тя изтърка си галошите,
изхвърлихте ги, без да я събуете.

*

ЛЮБОВ КЪМ ИСТИНАТА

На лъжата краката са къси -
всеки вече това го разбра.
Нека честните хора да търсим,
сред мадамите с дълги бедра!

*

ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ

Патенцето грозно
в приказката кратка
изкласи сериозно –
стана грозна патка.

*

ЛЮБОВ НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ

Съпруго ненагледна, в моя дом,
признавам ти чистосърдечно,
ти като гургулица сви гнездо –
гнездо, гнездо, ама картечно!

*

МОРЕ Е ЖИВОТА

Всеки днес е морски навигатор
на съдбата ти – моряшката:
пожелае ти попътен вятър,
па ти духне под опашката!

*

ГОЛАТА МАХА

Стоя пред картината – истински зомби,
очите ми – стъклен визьор.
Мадоната гледам – с големите бомби –
и искам да стана сапьор.

*

КЪМ БЛОНДИНКА

Библейска мисъл сътворих -
щом по едната буза те шамарят,
то обърни се, за да те ударят
и по останалите три!

*

ПАРЛАМЕНАРЕН КОНТРОЛ

Съвестта ми нервно диктува
в плен на вездесъщата скептика:
докато мъдрият се намъдрува,
глупакът ползва право на реплика.

*

ЛЮБОВНА МИСЪЛ

С тази мисъл мнозина разсмивам,
без поетът в мен да се престарава -
любовта идва и си отива,
венерическите болести остават.

*

ЛЮБОВ КЪМ ШЕФ

От името на подчинени и приятели
ти посвещавам тази мисъл щура:
такъв късмет да се стовари на главата ти,
че да получиш черепна фрактура!

*

АНТИХУМАННА

Да бъдеш хуманист е нещо свято
и в този тъй демократичен век.
Но как да стана хуманист, когато
и тъща ми минава за човек?!

*

НОВО ТЕАТРО

Развинтена фантазия ли? Моля –
с това ще стресна всеки ерудит:
Ромео, Жулиета – в главна роля,
играна от хермафродит.