Този скицник се роди от теб. Исках да ти покажа себе си. Моменти от живота ...
Да го споделя с теб. Да го усетиш така, като аз.
Друго през жицата не можех да ти дам. Жицата, моят съветник и страж.
Ти тръгна на път, различен път, далечен.
Мисълта ми лети, за да те стигне, но теб те няма.
Все по-далеч, все по-далеч ... крилете на въображението.
Вече мога да летя .... благодаря ти.
Скицникът умря ....
05.04.2006