автор: didislava

Целуни очите ми ... но леко, нежно, мило ,
както при допир с крехък стрък трева
виждаш ли ... това ги промени,
гледат с кадифена мекота,
в тях луната се огледа
и звезди блестят,
времето бавно,
неусетно
спря
докато
вдишам пак,
възвърна ритъм
със часовника във такт,
уловя валежа на звездите
около пълната от щастие луна
във погледа ми мек от кадифеност
и променен от устните ти с топлота,
досущ като докосване със крехък стрък трева,
а всъщност бе една целувка... по очите...мигновена