времето със силно подчертано желание да бъде продължено от онази част от самото него, която съдържа граници
ами, много е смислено
ако думите са "слабото ехо" на мисълта, а ехото своеобразно продължение на звука, то извън сетивността няма нищо..
каквото и да се опитвам да кажа, съгласявам се без никакви съмнения с ред първи :)
Това наистина е за завиждане,
щом вместо да се намръщи
(след тази провокация)
времето ти се е усмихнало... :))
Смело можеш да вървиш
пред него напред ... :))
(дори и да си закъсняла малко)
Поздрав !