автор: TheViktorian

И в селу зехми здраво да строими.
Ришихми дружну да залеим плоча,
наместу все рахат да си сидими
и в хоримага сливова да лочим.

Сабрахми са сабахлянтъ пу призори,
пичАги здрави - се отбор момци.
На мястото на старите къшли,
саблякахми са чак пу потници.

Цимент забръкахми с чакъл и пясък.
Куфража са скува за нула времи.
Ут заринта на крак, със гръм и трясък,
та чак ду пладне дявул да гу вземе!

За пода плочата станА картинка.
Ами сига, како ши праим вечи?
„Я, момци нека да пуспрем манинку,
да хапним и да пийним!”- Злати речи.

Утидохми по-доле край риката,
хапнАхми, пихми даже и пуспахми.
Куга са бръже извъртя сахатя,
и стана късну тъй и ни разбрахми.

На другио ден рану, рану чин саба
запътихми са сички към струежа,
ма кату стигнахми... Люлюх, беля!
Гулям ризил, държа да утбилежа!

Наш Къню - селския урсуз кравар,
взел вчера чи напил са пак на смяна.
Дубитъка туй значи кат разбрал,
си пасъл и ходИл кат изоглавен.

Га гледами, то вечи ни е плоча,
ми паметник на крави и уфце.
Затънали гуркити у битон. А коча
улОвен как ина уфца ... упрашва, де!

Цял ден разтуряхми струежа значи,
дубитъкъ дукат освубодим накрай.
Дали ши гу струими пак ? Пу никкав начин!
Фъф хоримага по-добре е знай!