автор: hristina_d

Тази стихотворка май
ще е с много тъжен край.
Вярно е, решаваш ти,
ала първо прочети.
Мама Маша се сдоби
със дечица две добри.
Братчето бе риж юнак,
а сестричето пък как
бе нашарено от Маша –
черно, сиво, бяло – каша.
Радост бяха те голяма
за грижовната си мама.
Тя прие ги със любов,
горда със живота нов.
Кърмеше ги през деня,
даваше им топлина.
Вечер свита в своя кът
гушкаше ги да заспят.
Бе чудесен летен ден –
не за теб и не за мен,
не за котенцата наши.
Нямаше я мама Маша.
Що ли стана с тази котка?
Рано тръгна на разходка
и децата си остави –
значи няма да се бави.
Куче бясно ли я хвана
Или влезе във капана
на момчета зли и груби?
Ах, къде ли се изгуби?
Котенцата слепи още
плачат денем, плачат
                        нощем.
“Майчицата ни къде е
да ни сгрее и попее.
Леле, колко ни е страх
и присвива ни стомах…”
Викат силно: “Мамо, мамо!”
Ала мама все я няма.
Ще загинат тъй сами.

Ако можеш, помогни!