автор: hristina_d

Чуй как си изпати
патенцето Пати!
Рано отзарана
мама Патарана
подреди в редица
своите дечица
и им строго рече:
“Тръгваме далече
долу по реката
в жабешкото блато.
Там ще хапнем всички
цял рояк мушички.
Нашата разходка
няма да е с лодка.
С вашите лопатки
(като всяка патка)
смело ще гребете.
Но си помислете –
някой щом не иска
с нас да се наплиска
в тази кална баня,
тук да си остане.
Ала да внимава
котаракът Сава
и момчето Тони
да не го подгонят.”
“Не, не, не, ще идем
блатото да видим!”
Мале как закрета
патешката чета.
Мама Патарана
най-отпред застана.
А отзад се клати
патенцето Пати.
“Ух, горещо време!
Колко ми се дреме!
Мислех да остана,
ала страх ме хвана
палавникът Тони
да не ме подгони.
А и тоя Сава
мира ми не дава.
Ще вървя след мама.
Тъй опасност няма.”
Тъкмо си помисли
тези умни мисли,
гледа във тревата
охлювче рогато.
“Бре, каква гадина!
Носи на гърбина
цялата си къща.
Откъде се връща?
Накъде отива?
Чакай аз да видя!”
С Охльо се заклати
патенцето Пати.
Но с ръка коварна
за крака го парна
старата коприва.
“Ох, че е лютива!” –
Пати се превива.
И в страни отстъпи,
таралеж настъпи.
Той пък със иглите
боцна го в петите.
Там във храсталака
някой май го чака –
лапа се подава.
Може да е Сава?
Не, не, друг котак е –
вирнал си мустака,
уж си сладко мърка,
уж на слънце хърка,
патето поглежда
и наум нарежда:
“Нищо, че си малък,
ти си сладък залък.
Как ще си те схрускам
сутрин на закуска!”
(Щом го Сава няма
радост е голяма.)
Пати се полъгва
и към него тръгва.
В миг го тежко цапна
котешката лапа.
Пати се разплака,
силно се разкряка:
“Помощ, помощ, мамо!
Ах, беда голяма!
Котарак ме хвана.
Сила не остана.”
Чу го Патарана.
Люто се закани:
“Чакай, ти, крадецо!
Чакай, ти, подлецо!
Рожбата ще мамиш –
Има да се жалиш…
Хайде с мен, дечица,
пъргави войници!”
Леле, че зашета
патешката чета!

После що ли стана
с мама Патарана
и с белята Пати?
Ти кажи на тати!