Кун` знайти, лани пукрай селу
станА пирфектен здрав въргал.
Ни беши дискриминационну делу -
ни е пустрадал толкус ни идин мангал.
Ний как си картити унесяну пляскафми–
Стуянчу , Митю (Джибрата), ГошЕ и ас,
идинствента здрава лампа зе да гасни,
и с нея ф хоримага музиката дажи спря.
А бях нарЕдил при тува велики карти,
да знайти ут воле капо ги правех сам,
така ма фана яд чи ут немайси,
ку моех ас ушити щях да си изям.
Тугас, Танасчу - на Генади истърсака,
улЕти в хоримага с кулилоту приз глава:
„Бат Пеньо – вика – ич нидейти чака!
Крадци пукрай риката, доле ас видях!”
Па ми притЪмне, па фанах кривака,
пу каубойски ас на коня си скочИх.
Изгалопирах татък край риката,
де горду трансформатура стърчи.
Га гледам в сумрака клечАт двамина -
уткачат кабела и гу навиват на масур.
Сас гьостерицата кат ги уткИнах -
изтупах ги кат набрашнен путур.
„Сакън, нидей!-идиния извика на умрялу.
Пуспряф са и га гледам -малку съм сгришил.
„Ни сми крадци, ний тока прувирявами,
ас горски съм, пък тос е токаджията Имил!”
Въф трансформатура не бил прублема ,
звиниф са и качиф са пак на моя Росинант
утпрашиф по-надоле в месността „Ярема”,
там гледам спрял идин разбит трабант.
Аверите ут хоремага бяха пристигнАли вечи.
Путфанали крадцити и ги дърмят здрав лобут.
Сас мОсквича на Гошу пътя им запречили,
валят тукати, сапове и тук там някой шут.
Ут братсвото на ромити душли ни гости.
Петима въшкави и миризливи еврупейци
и интегрираха кратунския ни кабел нощем,
без да гий страф, чи тока фърля фъф гибеци.
„ИнтегрирАхме” ги, ни моиш ги пузнаиш,
усобену след кату ас ги „нашнявИх”,
за цигани ни мож да ги признайш,
с крака нагоре фъф риката ги измих.
Испратихми ги ний пу живу и пу насинялу.
Малку беззъбо ни казаха еврупейску „Бай!”
Най-важнуту е, чи ги убразовахми кураву
и поичи край селу ни са мярнаха комай.
Трибанта ли? Пустрада той най-многу.
Ут негу саму джантити му останАха.
И да ни са капо пък и нали сми хора
им ги върнАхми - с тях си са прибраха.