автор: magic

Оставих много листи неизписани,
в отминалите си щастливи времена...
Наверно с болка съм била орисана-
все с болката, все с листа бял и в самота.

Сънят отбягва нощем пак очите ми,
размива се и спомена за нежността...
Обидени отлитат и мечтите ми-
за кой ли път с разкървавените крила.

И думите от мене са отлитнали,
напразно мислите си искам да сбера.
Наверно приказките са измислени,
а ангелите имат свои небеса...

Наверно пак в заблуда... до поискване
се лута обичта сиротна и в тъга.
Но вярно е,че всичко е привикване,
ще оцелея...с обичта си към стиха...