автор: TheViktorian

Забуля мъ ко съ смеиш -
Ти тъй да злобну дъ съ кискъш,
кът ни пяъ кът Орфеиъ -
нянките си чак дъ стискъш!

Тея дватъ тук куплетя
шъ ги кажъ, мъ на ум.
Ас нъ наранен съ прая
с фиромони кат парфум.

Щоту малку й устайъ,
Златъ къкту си съ смей
ут саятъ, над хасматъ -
тя пу мен шъ пулудей.

Либе, Злато - мое блато,
нещу май съ укрути
почна флюбену дъ гльодаш
даже съ и изчерви.

Сиринадъ ти напраих
На китаръ ти свирИх.
Айди слезни тукъ доле
ода аз ти посветих!