автор: phifo

След свършека на всички времена
ще се срещнем на хоризонта на дните,
като релсите в перспективата,
преди окончателно да се пристрастя
към този вреден и убийствен навик
накратко наречен живот от някого
без много чувство за хумор;
и ако си тръгна за онова място,
ясно кое, без да питам
за какво беше целият панаир
и шаренията пред очите
(нали простият на шарено се радва);
някой следобяд, когато напича, и в мен
е бяло, бяло... ще се възмутят естетите
и цели три дена ще кървят сетивата им
от пръснатия мозък по асфалта,
щом привечер слънцето политне
от послдния етаж, за да зачене
за новото си раждане от тъмното.