автор: TheViktorian

ЗЯпах, зЯпах, па ми утщя.
Ни йинъ мумъ ни минъ пу мигданя.
И хоремагъ, опущя,
опущих дажи сериаля.
Аз, бай ви Пеню – дрътия ерген,
изложих съ кат прос галош,
дуваръ топлих кат серсем
от хоремагъ чак до посред нош.
Чи осмий март било - голям му прас,
ама нали сам кавалерин,
гаврътнах три и две у нас
и тръгнах моми дъ намера.
Накъсах бръжи на ръка
ут мойто дворчи пет букетя,
ама било е на филя,
присветна ми, ма де да са дусетя.
Утидох ас у долната махла,
(Кой дявул ма пратИ на волъ пут тилету?!)
на Кичка Данювата китка да даря,
пък той баща й ма стрелЯ с чифтету.
Добре, чи ощи пръгав съм кат яри,
и хубау, чи бягъх на зик-зак
Тя Кичка, море, вълцити я яли,
солта були у левия ми крак!
Пуседнах посли по-централ,
нъ урвата, дету излиза на мегданя.
С букетя у ръка, ма съм заспал,
Удремал сам са докат са кокоря.
Язък, тютюх и за барута!
Как казах сичку беши на филя,
Увехнахъ цвитята и букетя,
го фърлих в яслатъ на пъстратъ куза.