автор: sekirata

Милваш ме със поглед благ,
не спира този пухкав сняг
и трупа преспи вън на двора,
не знаем с теб покой, умора!
Започнахме от вечерта,
със свещ и чаша във ръка
и любехме се цяла нощ
с копнеж, желание и мощ!
А сутринта снежецът бял,
като че в мен бе заискрял,
напирах, търсех те в покоя,
отнова исках да си моя.
Не мога да се разделя,
от теб, от твоята снага,
от устните красиви, живи,
очите палави, игриви,
гърдите твои тъй прекрасни,
целувките ти жарки, страстни.
Здрачава се! И как сама
да те оставя във нощта?
Не мога, още ще остана
моя любов, жена желана!