автор: whitetomcat

В неписана, безкрайна книга
Животът отговор таИл.
И всичките ни дни не стигали
да го открием. Но родил
Светът човек и куц, и грозен,
и всички сочели го с пръст.
Навсякъде до смърт тормозен,
той закопнял за кръв. И мъст.
И тръгнал... Бурите не спрели,
реките също, но вървял -
в неписана, безкрайна книга
едничкия си шанс видял...
За гушата Живота хванал
и сигурно изглеждал страшен,
защото Вечният отстъпил,
от своята творба уплашен.
Отстъпил, само омагьосал
с коварна отговора тайна:
да носи красота и сила -
обаче да се пази в тайна!

Надолу винаги е трудно.
Човекът крачел без другар
и отговор за всички имал.
Но меч ли имал? Или дар?

Объркан, спрял да си почине
- за първи път на дълъг път -
при първата Жена-Богиня
която срещнал в своя път.
Ударил за измама час.
Жената картите раздала
и своите очи и глас
в коварни подкупи му дала...

А след това пак станал грозен.
И сигурно е сипал скреж
в косите му на женски смях
новогодишния звънеж.

Тъй от ония времена
горчива чаша всеки носи.

И трябва да я пие сам,
щом отговаря на въпроси.