автор: hixxtam


Глава 5

      Иван и Изи седяха замислени в очакване на предстоящите събития. Оли и Мам проиграваха различни сценарии на компютрите си. Бяха резервирали стаи в Кемпински Зографски, един от класните хотели в София и малка конферентна зала.
Иван няколко пъти се телепортира до столицата, продаде голямо количество златни пръстени, гривни и колиета, на свои познати търговци, които му даде Изи и така се сдоби със средствата необходими за мисията. Два пъти беше придружаван от Мам, която щеше да участва с него в срещата. Голям проблем се оказа липсата на документи. Иван не беше склонен на фалшификация, но нямаше никакъв начин да минат без нея. Негов съученик, който се мотаеше из мафиотските среди, му намери една лична карта. Мам я сканира, смени снимката и сега се казваше Людмила Николова – 27 годишна родена в Трявна. Половината от сумата след продажбата внесоха в банкова сметка на негово име, а другата оставиха в наличност. При първото слизане до София донесе няколко модни списания и Оли синтезира перфектни дрехи за двамата. Купи една 8 годишна кола. Ситроен Пикасо, 6 местна, с много запазен външен вид. Закара я до къщата си в планината. Мам я разглоби с негова помощ, като снимаше и пресмяташе нещо на компютъра си. Вчера изпрати файла на кораба майка. Полета от Париж, с който пристигаха гостите, беше утре вечер в 18 ч. Изи искаше тази вечер да се настанят в хотела, за да може Мам да свикне с обстановката. Много трудно приемаше замърсения, токсичен въздух в големия град. Задушаваше се, кашляше. Изпратиха специални филтри които да й осигурят нормално пребиваване там. Иван се притесняваше, дали ще й помогнат. Всичко беше готово, чакаха само съобщение от кораба.
- Иване, - обърна се към него Изи – ти би ли дошъл да живееш на нашата планета?
Въпросът изненада Иван. Няколко пъти му се мяркаха такива мисли, но ги отхвърляше като несериозни.
- Не зная. –отговори – Може би. Не съм мислил по този въпрос.
Оли и Мам бяха спрели работата си и го гледаха с интерес.
- Мислиш ли, че някой ще поиска? – продължи Изи
- Сигурен съм – Отговори без да мисли Иван – ние хората сме авантюристи. Обичаме риска и предизвикателствата. При една добра реклама, ще има хиляди желаещи.
- Защо тогава ти не знаеш? Работиш с нас, даваш идеи, помагаш ни, а не си сигурен? Ако и другите направят като теб?
Иван се засмя и каза:
- Хората сме различни. Аз обичам да премислям всяка своя стъпка и действие. Други не. Някои отчитат, че рискът е голям и въпреки това го поемат, други при съвсем малка опасност се отказват. Имай ми доверие, ще се получи. Ако не дойда, аз ще работя за вас тук. Ще ви изпращам...
В този момент се получи чаканото съобщение от кораба.
- Всичко е готово. – каза Оли – Трябва да тръгвате с Мам.
- Изи, има време, ще говорим още дълго по тази тема – успокои го Иван – Сега ни предстоят други задачи.
Мам стана и сложи един голям пластмасов кашон в телепорта. Върна се и тримата опряха главите си. Иван подаде ръка на Изи и после на Оли.
- Пожелайте ни късмет – каза им тихо.
- Късмет!
Хвана Мам за лъката и застанаха до кашона.
      Появиха се на поляната пред къщата. Иван взе кашона и го занесе на терасата. Седна на шезлонга и се опита да регулира дишането си. След телепортиране се чувстваше неприятно няколко минути. Мам застана до него и каза:
- Готови сме.
Няколко секунди след това на поляната се появи блестящ чисто нов Ситроен. Иван стана и погледна отстрани, където беше старата, разглобена кола. Тази беше друга. Мам отиде до нея и отвори капака на двигателя. Там имаше само един компютър, доста по-голям от техните. Затвори капака и влезе в колата. Без да издава никакъв звук колата потегли бавно напред после назад.
- Иване - извика го слизайки от колата.
Той отиде и тя му посочи да се качи. Влезе и направи едно кръгче на поляната. Колата беше послушна, но не усещаше и не чуваше двигателя.
„Това да й е кусура” – помисли си той и я спря до терасата. Сложи кашона в багажника. Мам беше на седалката до него. Потеглиха бавно по каменистия път към селото. След половин час минаха през него и излязоха на магистралата. Колата се държеше перфектно. Не се усещаше скоростта. Спряха на една бензиностанция, купиха си минерална вода и натурални сокове. Потеглиха отново и след 40 минути бяха в София. Като наближиха хотела, Иван спря в една малка уличка и купи два куфара, в които наредиха компютрите и личните си вещи. След няколко минути паркира пред хотела.
      Рецепцията беше в дясно от входа в дъното на огромния салон.
- Имаме резервация – каза на дежурния.
- На чие име?
- Иван Антонов
- Имате резервирани 4 стаи и един апартамент за утре.
- Стаите са за утре, но апартамента за днес – каза намръщен Иван
- Прав сте – провери отново резервацията той – моля, попълнете картите. Иван попълни адресните карти, взе ключа и се качиха с асансьора.
      Апартамента беше с две спални и просторен хол. Разопаковаха багажа и се свързаха със совалката. Мам обиколи навсякъде за да даде пълна картина на мястото, където се намират. След това включи компютъра си и Оли засече координатите. След минута в стаята се материализира Изи. Филтрите, които беше сложил на носа си, не бяха като на Мам и издуваха ноздрите му. Огледа стаите и банята, където Иван бе пуснал водата да пълни ваната. След това с него се заеха да монтират няколко датчика и камери по вратите и прозорците направлявани от Оли.
- Ваната е пълна – обади се Мам, да спирам ли водата.
- Да – каза Иван и отиде в банята. Сложи шампоан и обясни на Мам как да я ползва. Върна се при Изи и седнаха на канапетата.
- Трябва да обезопасим и конферентната зала. – каза му Иван и вдигна телефона. – Обажда се Иван Антонов, може ли да разгледаме конферентната зала?
- Най-добре е да изпратите човек да ни заведе.
- О.К.
- Всичко е на ред, след малко ще дойде пиколото.
      Не след дълго на вратата се почука и двамата го последваха. Залата не беше голяма, кръгла маса с 10 стола плъзгаща се врата и тераса с изглед към Витоша.
- Необходим ли ще съм ви? – попита младежа
- Не. Ние само ще направим разпределение и ще обсъдим сценария.
- О К
Иван и Изи поставиха микро-камерите така, че Оли да няма необхватната точка в стаята. Излязоха на терасата където също сложиха две.
- Красива е планината – каза Изи – ние нямаме такива кътчета на нашата планета. - Климата ви е топъл, бих казал дори горещ. При нас е доста по-хладно.
Излязоха и се прибраха в стаята. Мам още беше в банята и Изи попита Иван:
- Какво прави там?
- Реанимира. Лежи във вана пълна с вода и се наслаждава на удоволствието от това.
- Мам, – извика я Изи – още дълго ли ще стоиш там?
- Нямаш си на представа, какво удоволствие е – отговори му тя – бих стояла часове.
- Аз ще тръгвам – каза той – Пожелавам ви успех!
      Застана в средата на стаята и след малко се разтвори във въздуха. Иван пусна телевизора и започна да сменя каналите. Без да усети, отпуснат след няколко седмично напрежение, задряма. Мам излезе от банята. Капчиците вода блестяха по гладката и кожа. Видя, че той спи и мина на пръсти край него. Иван отвори очи. Мъжът в него се събуди от вида на мокрото й голо женско тяло. Тя се обърна и забеляза промяната в погледа му. В него гореше желание. Желание, силата на което преодоля в този миг разстоянието между техните светове, запали огън и се върна чрез нейния поглед.
      Надигна се. Мам пристъпи към него. Ръцете му се плъзнаха по нежното й тяло. Притисна я към себе си, а устните им се срещнаха.
Два свята имаха нужда от любов.
Два свята търсеха любов.
Два свята правеха любов.
      Оли и Изи допрели главите си наблюдаваха сцената в хотела. По очите им се стичаха сълзи. Изи се пресегна и угаси монитора. За първи път, откакто са в орбита около земята, почувства увереност. Увереност, че мисията им ще успее.