автор: kamik

Някак странно се държиш напоследък... – ми казва.
И не знае, че едва се държа някак си...
В онова, което до вчера осмисляше пазвата,
триумфално туптят разцъфтелите кактуси.
И бодат по природа, но пък са честно красиви.
Дори когато свойта злорада песничка пеят.
Нали ти казвахме... – казват – че любовта си отива
точно и само когато най-после повярваш в нея.
Нали ти казвахме – казват – не посягай на непознатия!
Не любопитствай толкова кой ще му глади ризите!
Остави го да бъде символът на самотата ти
и го обичай завинаги. Защо го убиваш с близост?!

Нали ти казвахмееееееее! – крещи разгневената пазва –
нали ти казвахме, че всяка песничка е такава.

Някак странно се държиш напоследък.. – ми казва
Непознатият. Който добре ме познава...