ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 953
ХуЛитери: 0
Всичко: 953
| Държа те далече, до нищост
Там, знам, ти е мястото (сипвам си)
На склад с вехтории. И дрипи
от "безусловно" до "никой си!
… никога… никакси..."
Държа те! Там, на студеното,
не пада и прах във ъглите
Понякога падат ми мислите
Неволно…
И се заплитат
Във нищост, във нищост, във нищост…
, защото… Да, бързо! Остъргвам ги -
(не сипвам) полепнали, късат се,
(бутилката свърши) изтръгвам ги!
Не мога да плача! В ъглите
не пада там прах. И студено е
И токова чуждо. До леденост
И тъмно. Какво пак опитвам…
Изхвърлям прилежно
Бутилката
Угарките
И пепелника!
А толкоз излишно…
Студено е
Това ми поредно …почистване
Почиствам от нищото дните си
А нощите?
Публикувано от BlackCat на 28.05.2004 @ 18:20:05
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.6 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"нищо за чистене" | Вход | 4 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: нищо за чистене от Ufff на 29.05.2004 @ 20:07:26 (Профил | Изпрати бележка) | А нощите не сред нищета.
По тях полепнали са сто неща:
богати думи,пламенни ридания,
от слънчев прах създадени послания
за обич.
В съня. |
Много замисли! от angar на 31.05.2004 @ 18:16:12 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Много ме замисли това ти стихотворение!
Предполагам, че щом си почистила дните си, и нощите ти ще са чисти?
И като е нищост, защо въобще си спомняш за него? Няма ли нещости, за които да мислиш и мечтаеш?
И ако някой за нас е нищост, за други е нещост; и поради това никой не заслужава да бъде обиждан, че е нищост! |
Re: Много замисли! от railleuse на 31.05.2004 @ 20:37:35 (Профил | Изпрати бележка) | :)
Честно казано и ти много ме замисли с коментара.
Сигурно има много обяснения защо може да си го възприел по този начин. Ще ми е любопитно да разбера твоята верига на разсъждения по-подробно, ест. ако имаш желание. За мен обаче си е голяма изненада такава интерпретация, наистина :)
Мислех, че зад думите в стиха прозира неказаното, но явно съм се надценила. За което се извинявам, ако съм ти причинила, хм, дискомфорт. |
]
Re: Много замисли! от angar на 05.06.2004 @ 22:31:10 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Ами аз възприех стихотворението ти като посветено на някой познат, с когото не ви е провървяло да станете близки приятели; и затова той е останал за тебе ""нищо", и си мислиш за него като за нищо, и дори сама не знаеш как си се сетила за него. И оттам забележката ми, че макар за теб да е останал нищо, това не значи, че е нищожество.
И не мисли, че "си надценила" стиха си. Просто аз съм си такъв - примитивен. Любопитно ми е да разбера и неказаното, което въпреки че прозира, не съм успял да схвана?
Извинявай за късния отговор - това не е защото "много време ми е трябвало да го съчиня", а защото много рядко надниквам в сайта. |
]
Re: Много замисли! от railleuse на 07.06.2004 @ 10:13:40 (Профил | Изпрати бележка) | По-лесно ми е с по-ранен стих, отколкото да обясня. "Нищото" в случая съвсем не е нарицателно за човек (а и аз едва ли бих го използвала по какъвто и да е случай за някого, колкото и "черен" да е той в очите ми) и е всичко друго, но не и нищо, уви. Нали си чувал за "изтласкване" и за това колко файда има от него... Та така, нищости едва ли някой би си правил усилията да забрави, те сами си се изличават :)
Мисълта ми е силна – теб достига през девет времена, та в десето
Острие, впито в спомени (уж в немилост, а в тях все ровим и двете)
...в паметта – оригами – причудливи хартиени късове
Мисълта в тях се лута. И не спира да търси пролука
И защо иска стръвно тези болки неотболели...
Тя във мен няма минало, нито бъдно. Нейно е времето
Мойто тъжно “тогава” отново, и пак, съживява
Мойто “утре” отрича – нарича го “празна забрава”
Е, и хубави късове тя от скрина старинен изравя
Но за миг-нежност пазена после с век от тъга ме задавя
Шумолят ярки спомени. Твоят образ – в безчет оригами
Аз пак бягам неистово. Но ме следва без жал мисълта ми –
любовта ни бе всъщност като грешно изчетена книга,
уж, със мъдрост изпълнена, я притварям ...,в началото стигам
Обичта все тъй силна е, че през девет земи да те стигне,
мисълта ми е слабата – не можа тя от теб да отвикне...
Аз пък благодаря за обратната връзка, много малко съм се надявала, че ще се сетиш да погледнеш и дори да ми отговориш:) |
]
]
Re: нищо за чистене от Obgru6tane на 03.06.2004 @ 23:46:56 (Профил | Изпрати бележка) | tradiciq e.
da pi6a po tekstowete ti s wuzhi6tenie.
|
Re: нищо за чистене от Obgru6tane на 03.06.2004 @ 23:51:35 (Профил | Изпрати бележка) | "POD textowete ti"..sujelqwam za glupawata gre6ka! |
]
Re: нищо за чистене от flame на 08.06.2004 @ 12:56:17 (Профил | Изпрати бележка) | И нощите са изчистени с дните.
Защото те са дар ... от дневната светлина - затворила свенливо очите...
Ала душата? |
| |