Имало наоколо една принцеска. Малка такава, глезана и непослушана. Не надавала особено ухо за съветите на майка си, правела каквото си иска и ядосвала всички в мъничкия дворец. Баща и не бил много богат, но затова, че бил крал съмнение нямало. Най-лошото не било,че принцеската не слушала, нито че баща и не бил кралски богат, а това, че същата тази принцеска от сутрин до вечер подскачала.
Не и трябвали специални пружиниращи пантофки, нейните - синички на кафяви меченца, и били съвсем достатъчни. И не стигало това, ами и обичала и прибирала в двореца всякакви подскачащи животинки. В стаите и коридорите подскачали:
1.жаби,от всякакъв вид и размер
2.зайци, не чак колкото жабите,но достатъчно
3.кенгура- 2 броя - само толкова успял да достави след дълги врънкания и подмазвания обеднелия и баща, но и те били предостатъчни дворецът да се препълни.
И това не било всичко. Не стигало, че животните подскачали от сутрин до вечер с тази неуморна принцеска, не стигало страхотното трополене и бумтене и заплахата всеки момент обитателите на двореца да настъпят някоя жаба, или да се препънат в заек, или кенгурата да изпотрошат всички стъкларии в бюфетите, капризите на принцеската стигнали до там тя да иска от всички, които имат нещо да и кажат, да я обслужват, хранят, обличат, сресват, разхождат, да вършат това подскачайки. Родителите и в началото твърдо се противопоставили, използвали убедителни доводи, все пак са възрастни и то кралски особи, не маймуни в цирка. Но не, инатлива била принцеската, можела и да не говори и да не яде, само да стане на нейното. Един цял ден подскачала без да отвори уста и родителите и капитулирали. Сутрин кралският и баща, подскачайки и пожелавал добро утро и отивал да си гледа кралските дела, а майка и...Горката и майка. Това обличане, ресане, разхождане - всичко вършела подскачайки. А храненето - то било просто някакво изпитание, всеки ден по четири пъти, защото иначе принцеската имала завиден апетит.
Колко време минало не знам. Един ден в главата на разсипаната от подскоци кралица блеснала идея. Докато спяла принцеската прибягала до най-близкия спортен магазин и купила един обръч. Най-обикновен - пластмасов, зелен. Вързала му панделка и го оставила до леглото на дъщеричката си. Принцеската се събудила и любопитството и не я оставило на мира, докато не разбрала какво точно е това нещо и какво се прави с него. Планът на кралицата напълно успял. Подскачането било абсолютно забравено. Подскачащата принцеска се превърнала във Въртящата обръч принцеска, и тъй като не могла да научи нито жабите, нито зайците (да не говорим за кенгурата) на това ново, интересно занимание, загубила интерес към тях и ги пуснала на свобода. И този път не могла да се наложи над родителите си да правят като нея. Може би била пораснала малко, или те се били научили, че на децата трябва да се отказва, когато е за тяхно добро.
Само кралицата се опасява понякога, дали малката принцеска няма да открие, че и с обръч може да се подскача. И да заиска други животни, които скачат през обръчи. Но това вече е друга приказка.