автор: libra

Started A Joke
Един свободен поетичен превод

Аз винаги се шегувах

Аз винаги се шегувах, когато светът започваше да плаче
Но тогава не знаех, че се връща за всяка шега, о, не

Аз вече плача, аз плача, а светът започваше да се смее
О, ако можех само да зная че се връща за всяка шега

Молех за милост небето, закрил с длани очите си
докато пропадам от болка, която сам неразумно си причиних

Дребна работа, ще кажете, но в края на краищата аз съм умрял, а светът се върти
О, ако можех само да зная, че се връща за всяка шега

Пробягват пръститe да затворят очите, няма милост небето
докато пропадам от болка, която сам неразумно си причиних


Дребна работа, но в края на краищата аз съм умрял, а светът си се върти
О, ако можех само да зная че се връща за всяка шега.


Никога не се шегувайте, ако нямате шапка с леко завити краища. Понякога шегите се обръщат срещу вас. Защото има някой или нещо което е извън представите ни и който или което се грижи тази вселена да е в равновесие. За продължи да съществува. Така както има въпроси чиито отговори са извън нас, нямат обяснение и ни остава само да ги приемем или отречем. Всеки има своята ценностна система, в която е събрал приоритетите си, точно е този момент, точно в този човешки отрязък от времето. Тази ценностна система не е статична и се променя, защото и ние се променяме. Докато хората го разберат е необходимо време. Някои така и не го разбират. Защото Някои така и не се променят.
Едно от Правилата на Маргаритите гласи, че Една Маргарита няма Тяло, тоест има, но то е само защото временно пребивава в него. Тогава онзи Празник, който и е поръчан само с потребление на Тяло се отлага до промяна на ценностната система на потребителя.
Маргаритите не са хора. Маргаритите са извън всяка система. Маргаритите имат свои правила. Те имат своя справедливост, която се движи в унисон с вселенската. За да има Равновесие във Вселената е необходима Любов за един Празник. Желанието със Сила да притежаваш Тяло не води до нищо. Тогава то ще е само едно празно тяло и в него няма да има никой.
Тогава. Started a Joke. Изпращаше я на всички които имаха нужда да разберат, че за да има Равновесие е необходимо да има и Любов. Никой не е Съвършен, защото ако е, то светът би изгубил смисъла заради който е бил създаден. А смисълът на този човешки свят е именно Стремежа. Как се култивира Любов в човечеството. Първата стъпка е Милосърдието. Направи първата стъпка човеко. Осъзнай Стремежа. Бъди милосърден, култивирай любов у себе си и чак тогава искай Празник с Тяло.
Вървях по улицата в пролетния януарския следобед, когато видях възрастната жена. Падна докато излизаше от аптеката. Няколко случайни човека, които в този момент се намираха на това място и в това време едновременно с нея, я подминаха. За това пък спря една кола. От колата излезе случаен мъж. Старицата освен че беше едра, беше уплашена и отпусната поради което тежеше доста. Страхът тежи. От падането очилата и бастуна и бяха отхвърчали на метър от нея. Както и здравната и книжка. Прибрах нещата от улицата с дясната си ръка, а с лявата подхванах тялото на старицата. Тежеше. Тогава. От другата страна я прихвана онзи случаен мъж, който излезе от спрялата кола. Защото една кола която се движеше спря, когато видя че някой пада. Вдигнахме я и внимателно и бавно стигнахме до пейката. Странно, винаги когато имам нужда от пейка за да поставя някой върху нея, тя се появява. Бабката седна, сложих в ръцете и бастуна, очилата и здравната книжка и казах - "Сега Всичко е наред, случват се и такива работи, случва се да падне някой, спокойно, ще премине, всичко е наред, сега ще си починете малко и пак ще продължите" - всъщност Думите, които казвах нямаха никакво значение. Важен бе звукът, с който казвах това. Възрастната жена се успокои, благодари и аз си тръгнах.
Звукът на Гласът на една Маргарита Е Специалният Глас за Паднали и Травмирани Хора, които тежат от Страх. С такъв глас Маргарита успокоява до приспиване. С такъв глас дава сигурност и спокойствие.
Маргаритите могат да събират Случайностите в Събитие.
Една възрастна едра жена случайно падна. Хората, които в този момент случайно вървяха редом с нея я подминаха без да я вдигнат. Една случайна кола спря защото я видя как падна. Един случаен мъж излезе за да и помогне. Няколко случайности се събраха на едно място за да направят събитието. Събитието.
Събитието, което е проверка за Милосърдието.
Това да вдигнеш някой или нещо е Милосърдие, а това дали след това той ще се задържи изправен или ще падне отново Го решава Вселената. Маргаритите могат само да събират случайностите в Събитие. Могат само да вдигнат и успокояват. Маргаритите са само до някъде. Останалото решава Вселената.
Защо пиша това? Заради човешките взаимоотношения, заради това, че сме за твърде малко човешко време на тази земя и не си струва да го пропиляваме в омраза, безразличие и неистово искане за потребление без любов. Любовта е в основата на всичко. Първата стъпка към нея е Милосърдието. Направи тази стъпка, човеко, ти който четеш това. Направи я. Тогава Вселената ще те приветства. Тогава ти ще познаеш Любовта. Тогава ти вече ще си преминал на друго ниво и ще си с една крачка по близо до Откровението. Хармонията. Хармонията е най - висшата степен, която може да се постигне от човек. Хармонията е, когато ти самия си Любов. Тогава сияеш. Тогава една Маргарита ще се преклони пред теб и ще направи твоя празник да бъде Празник.

/следва/

евентуално...