автор: Freya

Страх ме е. Безумно ме е страх.
Във съня ти може да ме няма.
Чудя се достатъчна ли бях,
стига ли за тебе нежността ми.
Страх ме е, защото си ми нужен –
станах толкова непоправимо твоя,
че без тебе няма да е „тъжно”,
няма да е буря и порой,
а ще бъде просто болна суша
и наместо огън и пожар
ще съм само пепел, после пушек.
Страх ме е, че може да попариш
любовта ми, като ранно цвете,
дето съм опазила за тебе
и сега разцъфва във ръцете ти.
Имам нужда да съм ти потребна,
да целувам всяка твоя болка.
Зная, че съм алчна, че съм лоша
да те искам, да ми трябваш толкова –
топъл, недовършен и разрошен...
но във теб така съм се стопила
толкова смирено те обичам,
че повтарят в мене всички сили –

аз съм или твоя, или ничия.