автор: utro

Косите ти са плачеща върба.
И плачат над очите мои грешни.

Жена си ти. Жена си ти. Земя!
А аз, Мъжът, Дъждът, стоя насреща ти.
Не ме моли! Любов какво е, аз
от изгреви самотни съм научил.
И за да слезе слънцето при нас,
сега ще се превърна в ручей.
А ти плачи! И твоите коси
до мене щом достигнат като клони,
ще ги целувам мокри през сълзите ти.
И само теб ще искам да си спомням.

На руски :

Ты в этих прядях – плачущая ива.
Ты плачешь о моих глазах – да, грешных.
Ты Женщина, Земля, ты так красива!
А я Мужчина, Дождь и мрак кромешный.
Не умоляй! Учился ведь любви я
по одиноким отблескам восхода,
чтоб солнце вновь сошло в поля родные
и превратилось в ключевую воду.
А ты поплачь! Отпущенные пряди
твоих волос прильнут ко мне, как ветки,
я их целую, как слезу во взгляде,
одной тебе я предан беззаветно.

Прев. Милен Маринов