автор: phifo

Не ми е трудно с лакът да излъсквам
покритите със фалш пиедестали.
Но още съм зает да пазя пръските
в прозорците от изгревите алени.
Но още съм зает да пия бира
с приятеля – бачкатор нощна смяна.
И чувам във ушите ни да свири
едюд за пневматичен чук, а не пиано.
Нарязали сме времето на кръгове
от дни и нощи – право на хартията.
За хляба и салама как ни лъгаха
и пак ни мятат. Мамка им на тия,
оголили днес зъби на гризачи.
Дори луната вече е изгризана.

Мъжът във нас не може да заплаче,
но иска истина. И чиста риза!