автор: dara33

На дъщеря ми Стефания с обич от мама;)

В една дупчица живеело бяло мишле. Имало сини очи и дълги мустаци, а когато хапвало сладко сирене ушите му мърдали весело, весело. Мишлето се казвало Дъки.
-Дъки, тук ли си? попитало мишлето от съседната дупка.
-Тук съм, но сега ще спя. Моля, не ме безпокойте. Уморих се от съседи, които се вълнуват какво ще правя и къде ще ходя. Извини ме.
После Дъки се обърнал и се прибрал в дупчицата си. Легнал в малкото си легло, което му било съвсем по мярка, завил се с пухения си юрган и заспал. Заспал веднага, защото бил уморен, а и неговите сънища били вълшебни. Вълшебни и приказни, които непрестанно ти се иска да сънуваш.
-Ехо, има ли някой тук? - попитал Дъки.
-Това е царството на мишлетата. Има мишки и принцеси мишки. Ти защо си тук?- чул се глас.
-Дойдох за мечтаната от мен принцеса- мишка. Казвам се Дъки и имам малък, но спретнат дом, бяла кожа и сини очи, дълги мустаци и апетит за хубаво сирене. Време ми е да се задомя.
-Така да бъде. Ето ти принцесата- мишка.
Пред Дъки се появила малка, бяла и красива мишка. Сякаш не жива, а от порцелан. Толкова крехка изглеждала тя. Завъртяла опашка и казала:
-Дъки, донеси ми сирене! Ах, ако намериш френско сирене ще бъда най- щастливата принцеса на земята.
-Френско значи? - заклатил глава Дъки.
-Принцесо, оправи леглото ми и изтупай пухения ми юрган, докато намеря от сладкото сирене, което обичаш.
-Ти се шегуваш с мен нали Дъки? Все пак съм принцеса?! Принцесите не правят такива неща.
-А какво правят принцесите- мишки? - попитал озадачен Дъки.
-Любуват се на красотата си пред огледалце, хапват вкусно сирене и танцуват на баловете. Всичко друго е за простосмъртните мишлета, за онези – обикновените.
-Искаш да кажеш, че не тичаш без златните си пантофки по тревата сутрин? И никога не влизаш в капан, за да вземеш сирене чрез ловкостта си и не знаеш да тупаш пухени завивки?
О, не принцеса, а наказание! Това си ти, нищо че носиш бляскава рокля и пантофи от злато и скъпоценни камъни.
Какво си пожелах само...О, горкия аз и си за скубал мустаците белия мишок от мъка, а от сините му очи закапали сълзици.
Внезапен шум го стреснал. Някой силно и настойчиво удрял вратата му.
Тропането по вратата успяло да събуди Дъки.
Скочил той и отдъхнал облекчено. Разбрал, че това е сън. Отворил вратата на дупката си, а отпред едно мишле най- обикновено сиво, но с хубави очи и дълга опашка стояло най - смирено и казало:
-Извини ме, че отново те безпокоя, но се притесних за теб.
Вгледал се Дъки и познал своята съседка. Сега тя му се видяла прелестна и мила.
-Искаш ли да танцуваш с мен тази вечер? попитал Дъки.
-Да, но ти все ме отбягваш.
-Ходиш ли за сирене?
-Да - усмихнала се сивата мишка.
-Пухено юрган-че тупаш ли след сън или това срамно според теб?
-Тупам разбира се. И аз обичам да нанкам в меко и чистичко.
-Ти сгодена ли си?
-Не, но Дъки какви са тези въпроси – учудено попитала сивата му съседка.
-Кога си се поглеждала за последен път в огледалото?
-Огледалото ми е последна грижа. Не помня. Може би преди две седмици. Защо Дъки?
-Защото си най- прелестната мишка, която познавам. Все си мислех, че принцесата от сънищата ми е отредена за невеста, но днес разбрах, че щастието живеело точно до мен.
Дъки уловил лапичката на своята съседка и отишли на бал в гората. После направили весела сватба, за която се говори и до днес. Имало много сирене, но без френско. Булката била облечена в бяла рокля и дълъг воал, а Дъки в сив костюм с папионка. Заживели много щастливо в дупчицата на Дъки и им се народили много мишлета с дълги опашчици със сини очи и сиво- бяла козина. Мишлето проумяло, че блясъка много често е лъжлив и измамен, и че щастието е точно там където си, но е нужно търпение, за да го откриеш.
Или много сън, който да освежи уморената главица.