Видях сълза в очите на момиче.
Видях и кръв под парещ небосклон.
Видях надежда в чашка от кокиче.
Видях ръце на молещи подслон.
Подадох кърпа, миглите избърсах,
кръвта погълнах с пламнали очи,
посях кокиче и надежда върза,
дома превърнах в църква от души.
Обърнах поглед в другата посока.
Пред мен простена същият пейзаж.
Опари болка, гняв се разклокочи,
но скрих го в топла давеща сълза.
И тръгнах с кърпи, с жалост и надежда
от изгрев чак до заник уморен,
садях, превързвах, немощни повеждах,
виновно сбрала сън недороден