автор: gumbert

Дмитрий Лихачев /по материали от Интернет/

Не трябва да бъркаме образоваността с интелигентността.
Образоваността е жива със старото съдържание, интелигентността - със създаването на нещо ново и с осъзнаването на старото като ново.
Нещо повече... Отнемете на човека всички негови знания, образованост, лишете го дори от неговата памет, но ако въпреки всичко той запази възприемчивостта си към интелектуалните ценности, любовта към придобиването на знания, интересът към историята, вкусът към изкуството, уважението към културата на миналото, навиците на възпитан човек, отговорността при решаването на нравствени въпроси и богатството и точността на собствения му език - разговорен и писмен - ето това е интелигентността.
Разбира се, че образоваността не трябва да се бърка с интелигентността, но за интелигентността на човека огромно значение има именно образоваността. Колкото по-интелигентен е човек, толкова по-силно е влечението му към образоваността. И именно възниква една важна особеност на образоваността: колкото повече знания притежава човек, толкова по-лесно той придобива нови. Новите знания лесно се „вместват" в запаса на старите, запомнят се, намират своето собствено място.
Ще приведа първите дошли ми наум примери. През двадесетте години се познавахме с художничката Ксения Половцева. Бях поразен от многото й познанства с известни хора от началото на века. Знаех, че Половцеви бяха богаташи, но ако малко по-добре познавах историята на това семейство, феноменалната история на тяхното богатство, - колко интерести и важни неща бих могъл да науча от нея. Аз притежавах готовата „опаковка", за да мога да научавам и запомням.
Или друг пример от същото време. През 20-те години нашето семейство притежаваше библиотека от извънредно редки книги, принадлежащи на И. И. Ионов. Някъде бях писал за това. Колко нови знания бих могъл да получа, ако в онези времена знаех за книгите поне малко повече.
Колкото повече човек знае, толкова по-лесно той придобива нови знания.
Някои мислят, че знанията се тълкуват и кръгът от знания е ограничен от даден обем памет. Нищо подобно: колкото повече знания притежава човек, толкова по-лесно се придобиват нови такива.
Способността за придобиване на знания - това също е интелигентност.
И освен това, интелигентът - това е човек от „специална порода": търпим, свободен в интелектуалната сфера на общуването, не поддаващ се на предразсъдъците - в това число и от шовинистичен характер.
Много хора мислят, че един път придобита, интелигентността след това остава за цял живот. И дълбоко се заблуждават! Пламъчето на интелигентността трябва да се поддържа. Да се чете, и да се чете изборно: четенето - това е основният, макар и не единствен, възпитател на интелигентността и най-важното нейно „гориво". „Не гасете духа!"
Много по-лесно е да се научи десети по ред чужд език, отколкото трети, по-лесно е да се научи третия, отколкото първия.
Способността да се придобиват знания и самият интерес към знанията растат във всеки отделен човек в геометрична прогресия. За съжаление, в обществото като цяло общата образованост намалява, и интелигентността отстъпва мястото си на полуинтелигентността.
Въображаем разговор "на четири очи" с мой въображаем противник-академик в гостната стая на „Узки" (санаториално-творчески дом на творците и учените в Русия. Б.пр.). Той: "Вие превъзнасяте интелигентността, а в същото време на срещата, която се излъчваше по телевизията, се отказахте да дадете точно определение - какво именно представлява тя ". Аз: "Да, но аз мога да посоча какво е полуинтелигентност. Вие често ли посещавате "Узки"?" Той: "Често". Аз: "Моля Ви, кажете ми: кои са авторите на тези картини от XVIII век?" Той: "Не, не мога да зная това". Аз: "Разбира се, това е трудно. Е, а какви са сюжетите на тези картини? Това вече е лесно ". Той: "Не, не зная: някаква митология ". Аз: "Ето, именно това отсъствие на интерес към заобикалящите културни се нарича не-интелигентност".
На своята вечер в Останкино, която се излъчваше по телевизията, аз изказах една мисъл по повод на това, че човек не може да се престори интелигентен. Може да се престориш добър, щедър, дори дълбокомислен, мъдър, и все пак (особено, ако процеждаш думите, като изпускаш дим от лулата), но интелигентен - никога.
По този повод получих интересно писмо от Н. Н. Кладон - члена на Съюза на писателите и Съюза на кинематографистите. Привеждам извадка от това писмо.
"Вероятно, много хора Ви пишат с благодарност за спокойно и сериозно изказаните мисли и оценки на срещата в Останкино. За мен тези мисли са важни и близки. Както и на много други. Но аз пиша за нещо отделно, макар и много важно. Покрай всичко останало Вие приведохте привляклото Ви определение за интелигентност, както казахте, - чуто наскоро.
Именно наскоро, тази зима аз го цитирах на вечерта на артиста Леонид Оболенски (извеждайки от него потребността на зрителите да виждат на екрана интелигентен човек). Случвало ми се е няколко пъти да го цитирам, и реакциите на аудиторията неизменно бяха толкова бурни, както и в Останкино.
Пиша за това не заради "възстановяване на авторството " си, понеже то не ми принадлежи. Но, известна ми е Вашата педантична взискателност на учен към цитатите, - съобщавам името на автора.
Преди около двадесет и пет години, а може и повече, в личните си разговори с Александър Петрович Довженко, оспорвайки отъждествяването на интелигентността с образоваността, - той каза: "Ето например, моят дядо беше неграмотен селянин. Но той притежаваше народна интелигентност". И, като се оплака от нарасналото приспособенчество на хората, с горчивина добави: „Та нали страхливецът може да се престори на храбър, злодеят - на добър, негодникът - на герой, праведник, и единствено на интелигентен няма никаква възможност да се престориш..." И последваха примери.
Оттогава често привеждах това поразило ме изказване на великия писател и режисьор... Зарадвах се, когато го чух и от Вас".
Непосредствеността на културата и културата на непосредствеността. Културата винаги е искрена. Тя е искрена, изразявайки себе си. И културният човек, не се преструва на нещо си и някой си, може би само тогава, когато престореността влиза в сградата на изкуството (театралното, например, но и при него трябва да има някаква непосредственост). Заедно с това непосредствеността и искреността трябва да притежават своего рода култура, да не се превръщат в цинизъм, в изкарване на мръсните ризи пред зрителя, слушателя, читателя. Всяко едно произведение на изкуството се прави за другите, но истинският художник в творчеството си сякаш забравя за тези „другите". Той "е цар" и "живее сам".
Едно от най-ценните човешки качества е индивидуалността. Тя се придобива по рождение, „дава се от съдбата" и се развива от искреността: да бъдеш самият себе си във всичко - от избора на професия до начина на говорене и походката.Искреността може да се самовъзпита.