автор: Astrayne

Куинсрайк - Очите на непознатия

Съвсем сам, освен спомените,
за това което имахме, което знаехме,
всеки път, когато опитам да го оставя зад гърба си,
виждам нещо, което ми напомня за теб.
Всяка вечер сънищата ме преследват -
броеницата увита около врата ти
лежа буден и се потя, страхувам се да заспя.
Виждам лицето ти да ме гледа.

И аз вдигам глава и се втренчвам
в очите на непознатия.
Винаги съм знаел, че огледалото не лъже.
Хората винаги отвръщат поглед
от очите на непознатия,
уплашени от това, което
може да се крие зад втренчения поглед.

Това ли е всичко, което остана
от животът ми преди мен?
Спомени за усмирителни ризи, седативни еуфории.
Няма го щастливия край, който винаги обещаваха.
Трябва да има нещо оставено за мен...

И аз вдигам глава и се втренчвам
в очите на непознатия
Винаги съм знаел, че огледалото не лъже.
Хората винаги отвръщат поглед
от очите на непознатия,
уплашени от това, което
може да се крие зад втренчения поглед. [се крие зад моя втренчен поглед]

Колко пъти трябва да изживея тази трагедия?
Колко още лъжи ще ми наговорят?
Всичко, което искам, е това, което иска всеки.
Защо съм тук, и за колко дълго?

И аз вдигам глава и се втренчвам
в очите на непознатия
Винаги съм знаел, че огледалото не лъже.
Хората винаги отвръщат поглед
от очите на непознатия,
уплашени от това, което
може да се крие зад втренчения поглед.