автор: ledena

На моето слънце

Всяка утрин ти се будиш сърдита,
и очите ти молят за сън.
във бельото си детско,увита,
шепнеш:"Мамо...не искам навън...."
После нежничко ти ме целуваш
и ръцете ти гушват ме пак.
Мила моя...недей да сънуваш.
Пусти кратък живот...няма как.
Ставай вече,ти лудо човече,
някой ден ще си зряла жена.
Само,моля се,щом побелея,
да ме будиш ти...моя вина...