автор: onisifor

Бездънни риби-
пълни с електроника
на минали души и
верни двойници-
Във залеза престорен на умора
убиваме с бодли от погледи
беззъбо ококорения спомен-
неонов и нахално истински.
Размазваш ме брутално
с нежността си,
пилея те без бог по вятъра,
различна, същата се връщаш,
разкъсана, раздавам те като аванта.
Побързахме безмилостно
да се обичаме,
безумно впили нокти в ритъма.
Коне- конете яростни до бяло
и лято във косите ти- препускащо.
Ти винаги застиваш
в Тайната-
с хриле от злато
и безвремие
А аз оставам
просяк някакъв си,
шут ненужен,
гротескно чакащ
за доверие.