Калдаръмени улици
се вият нагоре,
нося свитъци
с мисъл за съпреживяване.
После се спускам по редовете.
Книгите взимат части от мен.
Усещам:
аромата;
гласовете;
лицата.
И всеки лист
е спомен
и паметник.
Те прииждат
и ги събирам на купчини.
Но както става в живота,
някой хлопва вратата,
а аз
се изкачвам
от начало.