автор: 0805

И заиграх се пак със думите -
тъй малко от игрите ми останаха.
По стъпкани пътеки тръгвах,
но пак пробивах път – за двама.
Хиляда нощи писах приказки,
не спрях да вярвам в Дядо Коледа,
учудваха ме тесните комини,
но отесняха напоследък и сезоните.
И с думите отново си играя,
рисува смях по мойто слепоочие,
пристъпва във окото ми онази
разголена до дъх душа-художничка,
извайва от черница бяла лютня,
под пръстите й тръпно трепват струни.
Прохожда песенно пастелно утро.
След хилядната нощ настъпва първата.