автор: den

Пресъхнал глас
на древна чучулига
разбуни погрознялата гора.
И зимата, накуцвайки, пристига
с лула мъглива, в ледени уста.
Вали. По оцелелите листа
подскачат акробатите небесни
и не разбира никой, никой, никой,
че клоунът на есента,
с размазан грим, подрежда песен
и сълзите с дъжда се сливат.
С пресъхнал глас, от вятъра донесен
заспива уморената
гора.