автор: Wild

Посветено на един човек,
който ме накара да плача
и после не искаше да види
моите кърваво червени сълзи...


Обичах го.
Обичах го толкова силно,
Че чак ме болеше.
Винаги съм го обичала.Винаги съм го обичала толкова силно,
Че чак ме болеше.
Обичам го и сега.
Обичам го толкова силно,
Че чак ме боли.

Ти си негодник,нали знаеш.
Аз тва заради тебе го пиша.
Нищо,че не се усещаш.
Негодник си,затова.
Аз си те обичам.

Какви ги дрънкам.
Вече ме боли глава.
Дали да не пия аспирин?
А той потушава ли
Болката в главата?
Откъде да знам.

Аз май нищо не знам.
Знам,че искам да е мой.
Знам,че ще бъде.
Знам,че беше.
Да бе,негоднико,за тебе говоря.
Нали ти казах,
Тва заради тебе го пиша.

Аз съм малко,невинно момиче.
Ти обаче какво направи,
Промени ли ме?
И как успя,
Никой до сега не го е правил.
А,не ми ги пробутвай отново
Тея за първия път.
Знам го аз твоя първи път.
Той боли.
И отнема нещо ценно от мен.
И го прави всеки път,нищо че
Всеки път е първи.

Това стихове ли са?
Не са стихове.
Няма рима.
Това сълзи ли са?
Сълзи са.
Виж,червени са.
Усети,студени са.
Виждаш ли,мои са.
От моето сърце са.

Да,негоднико,мои са.
Знам,че не ми вярваш.
Аз знам,знам аз.
Ти не знаеш обаче.
Не знаеш какво загуби.
Ти ме унищожи,негоднико.
Но от мен остана
Малка,нежна частица,
Която крещи с всичка сила:
Дай да се унищожим взаимно.

Мразя те,негоднико.
Толкова силно те мразя,
че вече и аз не зная.
Но какво ли знам аз.
Ти ме обърка.
Омота ме в мрежите си.
И после ме остави.
Така прави ли се,негоднико?
Така не се прави,негоднико,
Особено с малко невинно момиче.

Помниш ли как ме наричаше?
Не помниш?
Какво ли друго съм очаквала.
Знам аз, не се тревожи.
Такива неща не се забравят.

Обичам те,негоднико.
И ти ме обичаш,
Не се тревожи,
Нямам нужда от доказателства.
Сърцето, което пазя в пазвата си,
Ми стига.

Твоето сърце.