автор: jonkata

Тео е въвлечен в света на странните животни. Гълъбицата със златната къдрица и щурецът, Голямата цигулка с една струна пушейки пура се занимава с литература. Представяне

Джоди не си легна, както поръча баба й, а остана да изрязва картинки от някаква книжка. Но извън леглото тя се чувстваше още по-самотна в този ранен следобеден час. За части от секундата си спомни, че сега съучениците й имат пеене, и запя. В следващите части на същата секунда чу как бие звънецът и изскочи навън за час по физкултура. Но за един истински час по физкултура са нужни поне двама. Въпросът с числеността скоро се уреди.
Тео, съседското момче, също страдаше от ранноследобедна самота и двете деца, докато аз ви обяснявам това, вече си играеха под големия дъб на дядо Драго. Недалече от дъба имаше един чемширен храст, на който беше кацнала снежнобяла гълъбица.
– Аристократите знаят да смятат, да броят и изобщо да си ползват числата, както си искат, или още по-непростимо – както им е удобно – мислеше Гълъбицата със ..., когато изписука щурецът с помпозното име Голямата цигулка с една струна пушейки пура се занимава с литература:
– Простете, че се намесвам в мислите Ви, и уверявам Ви, аз не съм такъв невъзпитаник, както Ви изглеждам сега, по-скоро аз съм възпитаник на най-прочутия в света колеж за литература.
– Вие ще ме прощавате, господине, но ако до вчера не ми се представите, без да се интересувам чий невъзпитаник сте, с един ритник ще Ви изпратя там, откъдето сам казахте, че идвате, за да ви довъзпитат. – Апропо, бихте ли ми казали кой велик учител Ви е подучил да надничате, надзъртате и ... (не знам други думи в тази връзка) в мислите на хората? - попита заядливо Гълъбицата със златната къдрица.
– Вие подигравате ли ми се, госпожо? Кои мисли на хората? Какви хора, моля ви се? Кой подзърта, надзърта и като не знам още десет думи в тази връзка, да ги изредя ли?
И защо ще ме наказвате с ритник, задето съм колежански възпитаник? И не на последно място, Вие, уважаема, не сте ли съвсем обикновена гугутка, току-що сдобила се с аристократично потекло? – умори се от собствените си въпроси щурецът.
Децата, станали неволни свидетели на този разговор, седяха онемели, с широко отворени уста. Джоди тази сутрин вече беше чула подобен диалог и може да се каже, че имаше известна подготовка. Затова първа наруши непривичното мълчание.
– Тео, и ти ли чуваш това, което чувам аз? – с приглушен глас попита момиченцето.
– А-ха, за говорещата гугутка ли питаш? – с не- приглушен глас попита момченцето и това им струва доста тичане.
– Гугутка ли? Ти пак ли? – изпищя гълъбицата.
– Не, не-е, този път не бях аз. Мисля, че беше едно от децата, които си играят под дъба – отговори й щурецът.
Още преди обидената птица да започне да търси виновниците, двете деца се скриха в къщата, или по-точно,зад пердето на прозореца в стаята на Джоди. Едва когато я видяха да отлита, те се отпуснаха и се разсмяха.
– Хайде да се върнем и да си продължим играта – предложи Тео.
– Само ако си готов за среща с другите обитатели на този двор – полусериозно, полушеговито каза Джоди.