* * *
А луната бе златна през "никога"...
и измисляне нямаше...
нощите
се въргаляха
потни от случване
свечерено без време...
налучкано
се пресрещаха
устни
и хълбоци...
разлюляна земята
отпиваше
земетръсно изливане...
съмна се...
по - оставено "искам те"
няма....
от това,
в острието на писък...